Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— От Бирс Нимруд, за който вече ти разказах. Намираше се сред съкровищата на силлан и аз го прибрах, понеже веднага те познах.
— Какво щастие, какво щастие за мен! Тази жена го е дала, за да ме погуби, защото вече не исках да зная за нея! Скъпи ми, скъпи приятелю, кой ли е ръководил ръката ти! Предателите явно са искали да докажат, че участвам в метежа. Сега знам, тя е трябвало да бъде царицата, а Ахриман мирза — царят! Така ли е, ефенди?
— Точно така — кимнах.
— Но как си могъл да го узнаеш? Ти, ти, чужденецът?
— Седни си пак на мястото! Ще ти разкажа. И не само това. Сега ще научиш всичко, всичко. Устад ще ми позволи.
Започнах да го посвещавам в нашите тайни. Той слушаше спокойно и не показа ни най-малко вълнение, когато му съобщих, че е определен смъртният му ден. Разтвори отпред алкалока и копринената пирахен. Тогава видяхме да проблясва една възхитително изработена ризница.
— Виждаш, ефенди — каза, — че Ахриман мирза не е единственият, който умее да взема необходимите предпазни мерки. Той се стреми към моя живот. Отдавна го зная и в това отношение ще ви разкажа доста интересни неща. За мен е ново само, че денят, в който трябва да умра, е толкова точно отреден. В него ден аз ще съм тук при вас, Ахриман мирза — също, а също така и убиецът. Това е една шега на съдбата, за която съм сърдечно благодарен. Който при това положение може да говори за упорита съдба и сляп късмет, е глупак и никога няма да поумнее. Но всичко това все още не отговаря на въпроса ми откъде си научил кой ще става цар и коя царица!
— Трябваше да ти разкажа първо предшестващото. Сега идва ред на същинския отговор, който ще заинтересува и Устад, понеже той още не знае какво се случи тук по време на неговото отсъствие. Сега ще го чуете.
Започнах доклада си, разправих също и съня; не премълчах нищо освен обстоятелството, че Сирр ми се е подчинил още при първия опит. Двамата слушатели следяха думите ми с най-голямо напрежение — Устад тихо, Джафар мирза с особена живост. Когато свърших, поискаха веднага да донеса предоставените ми от ашика доказателства.
Сторих го естествено с удоволствие. Та нали самият още не бях ги прегледал. Заехме се с тях съвместно. Мога да кажа, че всички наши очаквания бяха далеч надхвърлени. Новото, което узнахме за Ахриман мирза, беше от голяма важност за нас, наистина, и непременно щеше да го погуби, но не можеше да ни учуди. И все пак дори средствата му да бяха дваж по-осъдителни, а цените — дваж по-непозволени, той винаги бе признавал своята омраза и бе твърде горд, почти съм склонен да кажа, твърде честен, за да скрие, че буни хората. Това човек трябва да признае и на най-злия, на най-върлия си враг и по възможност да съобразява и той поведението си към него. Но що се отнася до шейх ул ислям и неговата партия — единствено призваната от Аллах за блаженство — бяхме направо възмутени от това, което прочетохме и научихме. Всичко звучеше толкова дружелюбно и хрисимо, толкова дълбоко религиозно и богоугодно, толкова благородно и извисено, толкова твърдо и неумолимо, толкова самомнително и високомерно, толкова паунски горделиво и пуешки суетно, толкова фанатично и престорено, толкова противно тържествено и свято и затова толкова безобразие, вулгарно и долно, че Джафар мирза накрая не издържа. Скочи, изплю се три пъти и каза:
— Това е толкова позорно, низко и безчестно! Тези мерзавци се държат така, сякаш те трябва да закрилят Вселенския властелин и да пазят и бранят цялото човечество. Но същевременно винаги спасяват само себе си, себе си, себе си и никого другиго! Понеже не притежават нито дух, нито разум, се смятат уязвени от всяка разумна дума и зашлевяват по бузата с криворазбраните си аети от Корана всеки, който мисли по-добре, по-задълбочено и по-възвишено от тях! Горко на онзи, който се усъмни, че те единствено са озарени от светлината на Аллах! Те лесно могат да се представят за скромни, защото са духовно тъпи! И също така лесно могат да се правят на възвисени и безпогрешни, защото за съжаление не са единствените духовни глупци! Й такива люде се сърдят на шах-ин-шаха, че при нас семейството е светилище, пред чиито двери трябва да спрат своите душеспасителни крачки! Стопанинът вече не трябва да е господар на къщата си, а те искат да я стопанисват! Но най-вече трябва всички жени да минат през потайната и мрачна Баб[85], от която тези баби водят своето име! О-о, познавам го аз тоя шейх-ул-ислям от Ферагхан! Тоя слабоумник е убеден, че е преместен по награда оттам в Хоремабад. Той и понятие си няма, че верният му Луристан трябва да се превърне в баб, от която ще бъде изхвърлен с един съвсем неочакван ритник! Той е достатъчно голям дръвник, за да си я отвори сам, сега, точно сега, и ние сме тези, от които ще получи ритника! И още много, много други ще излетят заедно с него!
85
Баб — порта, врата — б.нем.изд.