Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— Да — Адолин кимна в съгласие, въпреки че Ренарин още изглеждаше озадачен. — Разбирам. Но, татко, не можем да си позволим да чакаме завръщането на Ясна. Може да минат месеци.
— Съгласен — отвърна Далинар. Въздъхна. Имаше и друга възможност.
— Ренарин, изпрати вестоносец за леля ти Навани.
Адолин погледна баща си и повдигна вежда.
— Добра идея, но мислех, че не й се доверяваш.
— Вярвам, че ще държи на думата си — каза премерено Далинар. — И че ще го пази поверително. Казах й за плановете си да абдикирам и тя не каза никому.
Навани отлично пазеше тайни. Много по-добре от жените в двора му. Вярваше им донякъде, ала пазенето на такава тайна щеше да изисква човек, изключително взискателен към думите и мислите си.
Това значеше Навани. Тя вероятно щеше да намери начин да го манипулира със знанието си за това, но поне тайната щеше да бъде опазена от хората му.
— Давай, Ренарин — каза Далинар.
Синът му кимна и се изправи. Явно се бе оправил от припадъка си и с уверена крачка потегли към вратата. Щом излезе, Адолин доближи Далинар.
— Татко, какво ще правиш, ако излезе, че съм прав и че става дума за ума ти?
— Някаква част от мен желае това да се случи — изрече Далинар, докато гледаше как вратата се затваря след Ренарин. — Страхувам се от лудостта, но тя е нещо познато, нещо, с което можем да се оправим. Ще ти дам княжеската титла, а после ще търся помощ в Карбрант. Но ако тези неща не са фантазии, изправен съм пред друго решение. Да приема ли каквото те ми казват, или не? Може да излезе много по-добре за Алеткар да се окажа луд. Поне ще бъде по-лесно.
Адолин обмисли това със събрани вежди и стисната челюст.
— Ами Садеас? Изглежда да привършва разследването си. Какво правим?
Въпросът бе уместен. Нали най-вече виденията и това, че им вярваше по отношение на Садеас, бе довело Далинар и Адолин до разправията помежду им.
Обедини ги. Това не бе просто заповед от видение. Това бе мечтата на Гавилар. Обединен Алеткар. Нима Далинар бе оставил тази мечта — съчетана с вината от това, че не бе помогнал на брат си — да го подбуди да създаде свръхестествени обяснения за желанието му да наложи волята на брат си?
Усещаше се несигурен. Не харесваше да е несигурен.
— Много добре — продължи Далинар. — Давам ти разрешение да се приготвиш за най-лошото, в случай, че Садеас тръгне срещу нас. Подготви офицерите ни и повикай обратно ротите, изпратени да патрулират срещу разбойници. Ако Садеас ме обвини в опит за убийството на Елокар, ще затворим лагера и ще сме в готовност. Нямам намерението да го оставя да ме арестува за екзекуция.
Адолин изглеждаше облекчен.
— Благодаря ти, татко.
— Да се надяваме да не се стигне дотам, сине — продължи Далинар. — В мига, в който Садеас и аз влезем сериозно във война помежду си, Алеткар ще изчезне като държава. Нашите две княжества поддържат краля, и ако сме във война, другите или ще се присъединят към единия от двамата, или ще се впуснат във войни помежду си.
Адолин кимна, но Далинар седна притеснен. Съжалявам, отправи той мислите си към силата, която му изпращаше виденията. Трябва да съм мъдър.
Това му приличаше на допълнителна проба. Виденията му бяха казали да вярва на Садеас. Е, щеше да види какво ще се случи.
— … и тогава избледня — каза Далинар. — След това отново се намерих тук.
Навани вдигна писалката си и изглеждаше замислена. Не му отне много време да разкаже видението. Тя записваше опитно, измъкваше подробности от него и знаеше кога да го попита за още. И дума не каза за странността на молбата, нито изглеждаше да се забавлява от желанието му тя да запише една от неговите фантазии. Държеше се делово и внимателно. Седеше на писалището му, косата й нагласена на къдрици и закрепена с четири златни игли. Роклята бе червена, в тон с цвета на червилото, а красивите й виолетови очи бяха любопитни.
Отче на Бурите, та тя е красива, рече си Далинар.
— Е? — попита Адолин. Беше облегнат на вратата на стаята. Ренарин бе отишъл да подготви доклада за щетите от бурята. Момчето имаше нужда от практика в тази област.
Навани повдигна вежда.
— Какво беше това, Адолин?
— Какво смяташ, лельо? — попита я той.
— Никога не съм чувала за тези места или събития — отвърна тя. — Смятам, че не сте очаквали да знам за тях. Не казахте ли, че искате да се свържа с Ясна?
— Да — каза Адолин. — Но със сигурност си направила анализ.
— Въздържам се да дам оценка, скъпи — отговори Навани, стана и притисна хартията със свободната си ръка, докато я държеше на място и я сгъваше. Докато минаваше покрай Адолин, му се усмихна и го потупа по рамото. — Да видим какво ще каже Ясна, преди да анализираме каквото и да е, нали?