Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
С нежност и умиление се замисли за Александър, не го бе виждала от шест седмици. Беше много заета в Париж. Беранжер беше първата, която й се обади.
- Беше ослепителна вчера в ресторанта. Не исках да те притеснявам, видях те, обядваше със сестра ти...
Разбъбриха се, все едно вчера се бяха разделили. Времето изтрива всичко, установи Ирис, освежавайки леко пудрата си. Времето и безразличието. Беранжер беше „забравила“, понеже Беранжер не се интересуваше от никого. Беше облизвала лакомо пяната на парижките клюки, пяната беше спаднала и тя вече не си спомняше нищо. Смъртоносна лекота, добре си ми дошла! - каза си Ирис. На лявата буза забеляза бръчица, тънка като паяжинка, залепи се до огледалото, изруга и реши да поиска от Беранжер телефона на дерматолога й.
Мъжът, седнал срещу нея, я изпиваше с очи. Около четирий-сет и пет годишен, решително лице, широкоплещест. Тя щеше да си върне Филип. В противен случай бе готова да съблазни друг мъж! Трябваше да бъде реалистка, оставаха й само няколко патрона и логиката налагаше да прояви трезвомислие във финалното сражение. Налагаше се да впрегне всичките си сили, за да го спечели, като запази и евентуален резервен ход за отстъпление.
Тя прибра пудриерата и си глътна корема. Беше наела треньор, господин Ковалски, който я мачкаше като пластилин. Караше я да се върти, да се разгъва, сгъва, разтегля, повдига, да подскача, да се извива. Невъзмутимо броеше коремните преси, не изпитваше капка жалост към нея и когато го умоляваше да не бъде толкова взискателен, той продължаваше да брои едно и две, и три, и четири, трябва да сте наясно какво искате, госпожо Дюпен, на вашата възраст трябва да правите двойно повече. Ненавиждаше го, но той се оказа изключително полезен. Идваше при нея три пъти седмично. Пристигаше, свирукайки, носеше пръчка, която му служеше при упражненията за раменете. Подстриган на паница, с хлътнали малки кафяви очи, къс чип нос и гръден кош на рибар. Облечен неизменно в небесносин анцуг с оранжеви и виолетови ленти, преметнал на рамо малка чантичка. Работеше с бизнесдами, адвокатки, актриси, журналистки, жени без никакви занимания. Рецитираше поменика на имената им, докато тя се потеше. Беше се запознала с него у Беранжер, която се бе отказала след шест тренировки.
Тя се отпусна на облегалката. Беше постъпила правилно, като съобщи за идването си първо на Александър, преди да говори с Филип. Не му остави вратичка за измъкване. Всичко щеше да се реши по време на лондонския й престой. По гърба й полазиха тръпки.
Ами ако пътуването се окаже поредният провал?
Тя се загледа в сивите лондонски предградия, малките къщи, плътно долепени една до друга, мърлявите неугледни градинки отпред, съхнещото пране, изпочупените градински столове. Сравни ги с дългите блокове с безброй входове, нацвъкани в парижките предградия.
Ами ако се провали?
Не желаеше да мисли за последствията.
Тя кимна, когато мъжът отсреща предложи да свали чантата й от багажника. Благодари му с любезна усмивка. Миризмата на евтин одеколон, която долови, когато той вдигна ръце, за да поеме' багажа, й бе достатъчна: нямаше смисъл да си губи времето с него.
Филип и Александър я чакаха на перона. Колко бяха красиви! Тя изпита чувство на гордост и не се обърна към мъжа, който беше тръгнал заедно с нея, но после изостана, виждайки, че я посрещат.
Вечеряха в пъб на ъгъла на „Холанд“ и „Кларъндън“. Александър разказа как получил най-добрата оценка по история от целия клас, Филип изръкопляска, Ирис също. Не знаеше дали ще спят в една стая, или той си бе уредил вече да преспи другаде. Припомни си колко беше влюбен в нея и взе да си самовнушава, че такава любов не може да свърши просто ей така. В края на краищата всички семейни двойки изживяват трудни моменти, важното е това, което са създали заедно... Но аз какво съм създала с него? - си каза, проклинайки трезвомислието си, което не й позволяваше да изпада в самодоволство. Той направи опит да създаде, но аз, аз какво направих?
Тя чу Александър да описва подробно програмата за уикенда.
- Ще успеем ли да я изпълним? - попита развеселена.
- Ако ставаш рано, да. И ако не се размотаваш...