Последният довод на кралете [bg]

Видя нечия секира да се стоварва с едно глухо „туп“ върху нечий шлем и да оставя в него вдлъбнатина с размерите на юмрук. Хвърли се встрани на едно връхлитащо копие, което миг по-късно се заби в гърдите на човека зад него. Нечий меч изтрещя върху щит и хвръкналите трески от дървото се забиха в очите на Логън. Замига учестено, пак се хвърли встрани и се подхлъзна в калта. Усети нечия ръка да го дърпа за дрехите и замахна с меча. Чу как костта изпука и видя ръкава на ризницата да увисва като парцал. Пред очите му изникна окървавено лице с облещени очи. Нещо го фрасна здраво в гърба и той политна напред, като замалко се не поряза на меча си.

В следващия момент вече нямаше място за размахване на меча, а миг по-късно нямаше място за каквото и да било. Зад него напираха неговите хора, онези на Бетод напираха през портата и всички блъскаха колкото сила имат. Озова се притиснат отвсякъде. Мъжете пъшкаха и ръмжаха, блъскаха се един друг с лакти, ръгаха се с ножове, забиваха пръсти в очите на другия. Стори му се, че забеляза в мелето Кокала, с разпиляна посивяла коса под изпръскан с кръв шлем с позлатени завъртулки. Беше се озъбил и крещеше. Логън се опита да стигне до него, но непредвидимото лашкане на мелето ги отнесе в различни посоки.

Наръга някого под ръба на щита му. Примижа от болка, когато нещо се вряза в хълбока му. Усети дългото, парещо порязване на острие и болката се усилваше с всяка секунда. Нямаше замах, нямаше ръгане, просто метал притиснат в него под напора на тълпата. Развъртя лакти, замахна с глава и някак успя да се отдръпне от острието и да спре болката. Усети как по панталона на бедрото му плъзва влажно петно. Изведнъж пред него се отвори пространство, освободи ръката с меча и замахна към един щит. С обратния замах на меча отнесе горната част на нечий череп, но в следващия момент отново бе изблъскан напред и лицето му се притисна в нечий пръснат, още топъл мозък.