Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Разбирам — кимна докторът и я потупа леко по ръката. — Доколкото разбрах, изобщо не си видяла мъжете, които са убили приятелите ти?
— Не, не ги видях.
Само ги чух, помисли си тя. Чух ги да се смеят.
— Би ли допуснала, че фигурата до прозореца снощи и мъжът край реката са просто демонстрация на страха и чувството за безпомощност, които си преживяла по време на нападението и след това?
Стомахът й се сви. Разочарование, помисли си тя. Просто разочарование, задето и докторът не й вярваше.
— Чел си доста учебници по психиатрия.
— Признавам си. Но фактът, че даваш образ на страха си, не те прави луда, Рийс. Може да е начин да си припомниш всичко и да разрешиш проблема.
— Иска ми се да беше така. Но знам, че той уби една жена. Знам, че ме наблюдава и прави всичко възможно да ми съсипе нервите и да унищожи доверието на хората в мен — усмихна се горчиво тя. — Не става дума за параноя, когато някой наистина те преследва.
Докторът въздъхна.
— Знам какво е параноя. Наясно съм какво изпитваш, когато те нападне. Но не съм параноичка. Не давам образ на страха си. Просто го преживявам.
— Добре, друга възможност. Изслушай ме. Първия път, когато видя този мъж и насилието, упражнено от него, тъкмо се бе срещнала с Броуди на пътеката. Другите инциденти станаха, след като отношенията ви се задълбочиха. И колкото по-сериозна ставаше връзката ви, толкова по-чести и лични ставаха инцидентите. Възможно ли е чувството ти за вина, че си оцеляла, да слага пречки пред щастието ти?
— Значи се правя на луда, за да проваля връзката си с Броуди? Не, по дяволите! Бях луда. Знам какво е и сега не е така.
— Добре, добре — отново я потупа по ръката докторът. — Елиминираме вероятното, а каквото остане, колкото и невероятно да звучи, трябва да е истина. Сега ще ти взема кръв, за да проверя как е здравето ти.
Рийс се върна в ресторанта на Джоуни за втората част от смяната си. Мак Дръбър и Карл се кефеха на гигантски порции ребра. Мак вдигна ръка, за да я спре, и сдъвка набързо хапката си.
— Получих пармезан, Рийс. От големите буци.
— Наистина ли?
— Реших, че ще се зарадваш. Доста е скъп.
— По-късно ще мина да го взема. Благодаря ти — усмихна се тя, после импулсивно се наведе и го целуна по косата. — Благодаря. Не го заслужавам.
— О, стига — изчерви се Мак. — Ако искаш нещо, което по принцип не поръчвам, просто ми кажи. Няма проблеми да го доставя.
— Ще се възползвам. Благодаря.
Рийс реши да сготви нещо превъзходно и да покани Мак на вечеря в дома на Броуди.
Влезе в кухнята в мига, когато Линда-Гейл тръсна кошница с мръсни чинии до Пийт.
— Олеле!
— Проблеми в рая — прошепна Пийт тихо.
— Не мърмори около мен! — рязко извика келнерката — Не съм глуха.
— Ще останеш без работа, ако продължиш да мяташ разни неща из кухнята.
Линда-Гейл се нахвърли върху Джоуни.
— Нямаше да го правя, ако синът ти не беше лъжец и мошеник.
Джоуни продължи да готви с непроницаемо лице.
— Момчето ми може да е всякакъв, но никога не е бил нито лъжец, нито мошеник.
— Каза ми, че снощи трябвало да остане в ранчото заради някаква болна кобила. А преди малко Рубен ме попита дали ми е харесал филмът, на който Ло ме е завел снощи. Това не е ли лъжа?
— Може Рубен да се е объркал. Или да има друго обяснение.
Линда-Гейл вирна брадичка.
— Ти си му майка, нормално е да го защитаваш. Но аз няма да търпя да ме лъже или да ми изневерява.
— Не те обвинявам за това. Най-добре поговори с него по въпроса. Стига да не го направиш, когато ти плащам, за да обслужваш масите.
— Той каза, че ме обича, Джоуни — пророни Линда-Гейл с разтреперан глас. — Каза, че е готов да започне семеен живот с мен.
— Тогава трябва да поговориш с него колкото се може по-скоро. Но сега си свърши работата. Имаш клиенти.
— Права си, а и затрих предостатъчно време с него. Мъжете не стават за нищо — извика Линда-Гейл и излезе от кухнята.
Джоуни въздъхна.
— Ако момчето е оплескало тази история, значи е по-голям тъпак, отколкото си мислех.
Джоуни изглеждаше разтревожена. Стомахът на Рийс се сви. Къде бе ходил Ло снощи и защо бе излъгал?
— Да не възнамеряваш да стоиш и да мечтаеш, вместо да се захванеш със скарата? — скара й се шефката. — В кабинета ме чака работа, а трябва да платя и проклетото боядисване.
— Съжалявам — извини се младата жена и грабна престилката си. — Новата боя изглежда чудесно. Свежо и весело.
— Свежото и веселото струват пари.
След затварянето снощи трима мъже бяха останали да боядисват. Сега ресторантът изглеждаше чудесно в бледожълто с червени бордюри. Но какво бяха правили тези мъже в девет вечерта снощи?