Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
В седем и петнадесет Мелинда все още не беше се прибрала. Трикси си беше вкъщи от четири и половина и Вик я попита дали майка й не се е обаждала.
— Тцъ — безразлично цъкна с език Трикси. Лежеше по корем на пода, забила нос в комиксите на последната страница на „Ню Уеслиън“. Свикнала беше майка й да отсъствува от къщи по всяко време. От доста отдавна беше все така.
— Какво ще кажеш за едно „Не се сърди, човече“? — попита я Вик.
Трикси вдигна поглед и се замисли. Овалното й, позагоряло на слънцето личице внезапно му заприлича на жълъд, лъскав, бляскав, току-що отронил се от дървото; връхчето му беше брадичката на Трикси, а шапчицата му — правата й, подстригана на бретон коса, наскоро подрязана до средата на ушите.
— Добре! — рече Трикси накрая и скочи да вземе кутията от рафта на библиотеката.
Телефонът иззвъня и Вик вдигна слушалката. Беше Мелинда.
— Ще си дойда към осем, Вик. Ако сте гладни, не ме чакайте. Ще доведа един приятел да пийнем по нещо — ако не възразяваш, разбира се — додаде тя завалено, от което му стана ясно, че вече е на градус. — Е?
— Нямам нищо против — отвърна Вик. Знаеше кого ще доведе. — Хайде. До скоро.
— Чао.
Вик окачи слушалката.
— Мама ще си дойде след час, душко. Гладна ли си?
— Не съм гладна — отвърна Трикси.
Тя обичаше да се храни с майка си и с баща си. Можеше с часове да чака (макар че Вик не й разрешаваше да остава след девет) само и само да вечеря с тях. Обикновено вечеряха към осем и половина. Не и тази вечер, помисли си Вик. Насили се да се съсредоточи върху играта. Бяха се уговорили на два нейни хода той да прави по един, така че да имат горе-долу по равен брой точки. Трикси вече играеше по-добре от майка си, но не беше тактично да й го казва.
Вече бяха в разгара на втората игра, Трикси беше изяла една шоколадова поничка с кетчуп и почти се беше стъмнило, когато откъм пътя долетя шум от две коли.
Трикси вдигна глава.
— Две коли пристигат.
— Майка ти ни води гост.
— Какъв гост?
— Не знам. Каза ми само, че ще доведе някого. Твой ред е, Трикси.
Чу се завалящия приглушен говор на Мелинда, стъпките й по каменната пътека, после отварянето на вратата.
— Ехо! — провикна се Мелинда. — Влизай, Чарли. Вик, да ти представя Чарли де Лайл. Чарли, това е мъжът ми. — Каза го колкото да се спази етикетът.
Вик се беше изправил.
— Приятно ми е.
Чарли кимна и измърмори нещо в отговор. Изглеждаше притеснен. Беше около тридесет и петгодишен, слаб и немного висок, приближените му очи гледаха доста плахо, тъмните му вежди се съединяваха над носа.
— Чарли е новият пианист в „Лорд Честърфийлд“ — поясни Мелинда.
— Да, зная. Е, как намирате града? — любезно запита Вик.
— Много е хубав — отвърна Чарли.
— Сядай, Чарли. Вик, няма ли да ни предложиш нещо за пиене? Какво предпочиташ, Чарли?
Чарли измърмори, че иска ръжено уиски със сода, и Вик отиде в кухнята да приготвя напитките. Първо приготви чашата за Чарли, а след това наля за себе си и за Мелинда шотландско уиски със сода. На Трикси сипа портокалов сок. Когато се върна, Трикси все така стоеше в средата на хола и нито злобно, нито добронамерено изпитваше с поглед Чарли де Лайл. Поднесе напитките на табличка.
— Днес ми се обадиха по телефона заради вас — обърна се той към Чарли, който го изгледа озадачен. — Някакъв пълномощник по недвижими имоти искаше да знае дали ви познавам. Като че ли не можах достатъчно добре да го осведомя. — Усмихваше се приветливо.
— О, боже мой, нима на теб са се обадили?! — изсмя се Мелинда. — Извинявай, Вик, утре аз ще им се обадя — продължи тя отегчено. — Впрочем Чарли вече получи къщата. Утре се нанася. Чудесна къщурка насред гората. Нали я знаеш, на около три километра на юг от Ист Лайм. Ако не се лъжа, веднъж те закарах дотам да ти я покажа. Направи ми впечатление, че от пролетта никой не живее в нея, и си помислих, че на Чарли ще му бъде по-приятно там, отколкото на хотел, понеже му остават още шест седмици, така че с триста зора успях да издиря дружеството за недвижими имоти, на което се води къщата, и я наех за него. Чарли е направо във възторг. — Мелинда ровеше из грамофонните плочи.
— Това е чудесно — рече Вик.
Някой друг ще да е закарала дотам. Три километра на юг от Ист Лайм означаваше точно три километра по-близо до Литъл Уесли, отколкото си бе представял. Напрегна всичките си сили да не мисли за това. Нямаше причина да се настройва срещу Де Лайл. Та той като че ли се страхуваше и от собствената си сянка.
Мелинда подбра изпълнения на пиано и пусна грамофона доста силно. Когато и втората плоча свърши, тя попита Чарли знае ли кой е пианистът. Знаеше.