Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Жената бързо свали дрехите си и Ерик почувства, че тялото му реагира на голотата й. Тялото й не беше нещо изключително — малко понапълняло на кръста и на хълбоците, гърдите й бяха омекнали, но той внезапно се замисли върху това, което трябваше да направи, и не можеше да свали дрехите си достатъчно бързо. Беше смъкнал ризата си и дърпаше ботушите си, когато тя каза:
— Ти си голямо момче, нали?
Ерик погледна тялото си, като че ли го забелязваше за пръв път. Ходът на времето и суровият живот, откакто бе станал затворник, го бяха превърнали в як младеж, много по-различен от времето, когато напусна Рейвънсбърг. Макар че винаги беше бил як, сега бе загубил и малкото натрупани тлъстини и могъщите му ковашки гърди и ръце бяха само мускули, като че ли беше изваяна скулптура на герой.
— Винаги съм бил едър за възрастта си — каза той.
Седна и смъкна ботушите си. Тя се наведе и хвана колана на панталона му.
— Да видим колко си голям. — Гласът й беше хрипкав. Смъкна надолу панталоните му, погледна щръкналия му член и се засмя: — Достатъчно голям!
Като се имаше предвид професията й, беше нежна. Не бързаше и не се смееше над неловките му движения. Успокояваше го, когато имаше нужда, и въпреки че съвкуплението им беше трескаво и бързо, имаше и мигове на нежност. След като свършиха, тя бързо се облече, но не си тръгна веднага, след като й плати.
— Как се казваш?
— Ерик — отвърна младежът.
— Ти си щуро хлапе, Ерик, хлапе в мъжко тяло. Истинската жена обича да я докосваш и винаги да помниш колко си як и колко нежна е кожата й.
— Нараних ли те? — внезапно се притесни той.
— Всъщност не — засмя се тя. — Просто беше много… настойчив. Сигурно съм си поожулила гърба в тая проклета трева — тя е доста твърда по тия места. Но е нищо в сравнение с ония момчета, които обичат да ни понашляпват, след като свършат.
— Защо го правиш? — попита той, докато се обличаше.
В сумрака жената повдигна рамене с почти безнадежден жест.
— Какво друго да правя? Мъжът ми беше войник като теб. Убиха го преди пет години. Нямам семейство или обществен ранг. Мога само да бъда крадла или курва. — Каза го без извинение или съжаление. — Каква друга?
И преди Ерик да може да й отговори нещо, отиде да търси друг клиент. Ерик се почувства едновременно облекчен и празен. Имаше нещо, което липсваше в тяхното любене, и младежът не можеше да разбере какво точно, но бе сигурен, че ще се опита да направи това чудно нещо още веднъж.
Шест дни след като бяха направили лагера, Ерик видя Праджи и Вая да яздят към тях. Калис им кимна да се присъединят — беше седнал на няколко стъпки от Ерик и хората от неговата група, които тъкмо свършваха обяда си. Мъжете кимнаха за поздрав на двамата стари наемници, които отидоха до Калис и приклекнаха до него.
— Какво открихте? — попита той.
— Нищо изненадващо — започна Праджи и махна с ръка към дружините, разквартирувани около тях. — Бяхме притиснати от редицата хълмове на изток, ей там край реката, на север от нас имаше двайсет, двайсет и пет хиляди меча, на стотина километра на юг са заели позиция армиите на Ланада и Махарта.
— Раджата на Махарта е пратил армията си толкова на север?
— Така се говори — каза Вая. Приказваше тихо, така че го чуваха само тези, който седяха най-близо до Калис.
— Тази война — продължи Праджи — трае вече дванайсет години след превземането на Ирабек. Рано или късно раджата щеше да си даде сметка за размера на опасността. Градовете покрай реката падаха един след друг, като всеки се надяваше, че съседът му от север ще е последният, покорен от Изумрудената кралица.
— Нещо друго? — попита Калис.
— Обикаляхме само няколко дни.
— Какво чухте? — продължаваше да разпитва капитанът. Дьо Лунвил и Чарли Фостър се приближиха и застанаха зад него.
— Нищо, което да подсказва, че се готви скорошен поход — отвърна Праджи. — Само наблюдавахме и слушахме.
— Строят голям мост през реката, там, където са саловете. — Вая махна с ръка на север. — Има шест инженерни дружини и неколкостотин роби, които се трудят денонощно.
— Никой от тази страна не може да мине на север без пропуск — допълни Праджи.
— И никой не може да напусне местността без изрично подписана заповед — добави Вая.
— Откъм северната страна на реката — продължи Праджи — са се събрали всички стари ветерани, онези, които са били в сърцето на тази война още от началото, заедно със сааурците — гущерите.