Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Да, така е по-добре — съгласи се майка му, наля в кофата гореща вода, хвърли в нея мръсните дрехи и почна да ги пере в сапунената пяна. — Така е по-добре. А все пак е приятно да си мислиш: може би в Калифорния ще бъде хубаво. Там няма студове. Накъдето да се обърнеш — само плодове. Хората живеят на най-хубавите места, в бели къщички сред портокалови дървета. Може и ние да се наредим така — разбира се, ако всички намерим работа, ако всички имат заплати, — може и ние да се наредим в някоя такава бяла къщичка. Децата ще късат портокали направо от дърветата. Опитай се да ги възпреш — ще ревнат като заклани.
Том гледаше как тя се занимава с прането и очите му се усмихваха.
— Виждам, че като си мислиш така, по-леко ти става. Познавах едного от Калифорния. Дори говореше другояче, не като нас. Като го послушаш, веднага ти става ясно: този е отнейде далеч. Та той разказваше, че там сега се събрал много народ, всеки търсел работа. Берачите на плодове, казва, живеят в мръсни, стари лагери, с храната също са зле. Плащат им малко, работа трудно се намира.
По лицето на майка му премина сянка.
— Не е вярно — каза тя. — Баща ти има едно листче, едно такова жълто листче — там пише, че имат нужда от хора, които да им работят. Защо ще измислят всичко това, ако няма работа? Такива листчета струват много пари. Кому е нужно това — да разказва небивалици и отгоре да плаща пари за лъжите си?
Том поклати глава.
— Не зная, майко. Трудно мога да си обясня защо се върши това. Може би… — Той погледна двора, червената земя, обляна от лъчите на палещото слънце.
— Е?
— Може пък всичко да излезе хубаво, както казваш ти. А къде отиде дядо? Къде е проповедникът?
Майка му застана на прага с куп пране в ръцете. Том се отмести, правейки й път.
— Проповедникът излезе да поскита. Дядо ти спи в къщи. Той понякога посред бял ден идва в стаята да си поспи малко. — Тя излезе на двора и почна да простира на въжето избелелите сини комбинезони, сини ризи и дългото сиво долно бельо.
Том чу зад гърба си стъпки и се обърна. На вратата стоеше дядо му и също както сутринта пръстите му шареха по копчетата на панталона.
— Чух, че се говори — каза той. — Кучи синове, не давате на стария човек да си поспи. Млякото още не е засъхнало по устата ви, не разбирате, че старият човек има нужда от почивка.
Трескавите му пръсти успяха да откопчеят единствените две копчета на панталона, които бяха закопчани. А ръката му забрави какво трябваше да извърши. Тя се пъхна вътре и доволно почеса вълната между краката. Майката се приближи до него с мокри ръце; дланите й бяха омекнали, сбръчкани от горещата вода и сапуна.
— Мислех, че спиш. Дай да те закопчея! — И макар дядото да се бранеше, тя все пак му закопча долната риза, горната риза и панталона. — Какво си се развлякъл такъв! — смъмри го тя и го пусна.
Дядото злобно забъбри:
— Ето… ето докъде стигнах — гащите да ми закопчават. Оставете ме на мира, сам ще се закопчея.
Майката каза шеговито:
— В Калифорния няма да ти позволят да ходиш така.
— Няма да ми позволят ли? Ха! Ще им дам аз да разберат! Те ще ме учат! Ако поискам, и без гащи ще тръгна!
Майката отвърна:
— От година на година езикът ти става все по-несдържан. Искаш да се перчиш ли, какво ли?
Старецът изпъчи четинестата си брадичка и се взря в майката с опърничавите си, лукави и весели очи.
— Тъй — рече той, — значи, скоро ще тръгваме. А там гроздето расте край сами пътя! Знаете ли какво ще направя? Ще набера едно корито грозде, ще се бухна в него със задника и ще се поразмърдам насам-натам, та гащите ми хубаво да се напоят със сок.
Том се засмя.
— Такъв до двеста години да доживее, пак луд ще си остане — каза той. — Значи, потегляме на път, а, дядо?
Старецът придърпа един сандък и седна тежко на него.
— Да, сър — рече той. — Отдавна е време. Брат ми замина оттук преди четирийсет години. И оттогава нищо не съм чул за него. Хитрец беше, кучият му син. Никой не го обичаше. Драсна с моя колт. Ако там се случи да срещна него или децата му — ако той има деца в Калифорния, — ще ги питам за този колт. Но аз познавам добре тази кукувица: ако е имал някакви деца, отървал се е от тях и някой друг ги гледа. Да! Хубаво е да се отиде в Калифорния. Там ще се подмладя. Като пристигна, веднага ще отида да бера плодове.
Майката кимна.
— Така ще бъде, щом дядо ти го казва — рече тя. — Не работи само от три месеца, откак пак си изкълчи бедрото.