Сага за Австралия

След оная първа разходка зловонният зандан долу вече бе по-поносим, чувство, обзело не само Ричард, но и мнозина други. Гневният изблик бе угаснал в мига, в който им бяха махнали оковите от ръцете, а привилегията да излизат на горната палуба не им беше отнета.

На третото излизане Ричард най-сетне зърна капитан Дънкан Синклер и онемя от изненада. Мъжът беше огромен като канара! Толкова шишкав, че явно единствената му наслада в тоя живот беше вкусната трапеза — как ли изобщо пикаеше, при положение че не можеше да си стигне с ръка оная работа? С хрисим вид, сякаш и не е чувал думата бягство, Ричард тръгна да обикаля бавно, потраквайки с оковите на краката, по палубата точно под квартердека, където стоеше капитан Синклер. За миг срещна очите му — невероятно живи, прозорливи и сиви на цвят, кимна почтително и продължи нататък. Капитанът може и да беше грамаден, но не бе просто лоена топка. Сигурно беше ленив до вялост, ала опреше ли ножът до кокала, вероятно щеше да отговори достойно на предизвикателството. „Ах, какви ли грозни сцени ни престоят в Портсмут, когато капитанът и командващият пехотинците сплетат рога за това къде точно пехотинците да вържат хамаците! Жалко, така и няма да разбера какво точно се е случило, въпреки че сто на сто ще науча изхода от схватката. Дейви Евънс и Томи Грийн веднага ще изприпкат да ми кажат.“

Към края на януари при Тилбъри спряха още два кораба: огромен линеен платноход и стражеви кораб в идеален вид. Когато дойде ред на Ричард да се поразтъпче на горната палуба, той отиде право при перилата на носа и се взря съсредоточено в корабите — из затвора вече беше плъзнал слух, че са се появили. Ричард и останалите петима от групата се бяха споразумели, щом стъпят на палубата, да се разделят, та да си починат един от друг. Тъй като поне засега нямаше опити за бягства, пехотинците гледаха през пръсти на задължението да пазят каторжниците. Стига те да не вдигаха шум и да не предизвикваха суматоха, никой не ги притесняваше и не им се пречкаше. И така, Ричард застана сам и подпрян на перилата, се вторачи право напред. Нямаше и представа, че с набитото си око някои хора от екипажа веднага са го забелязали сред живия товар на кораба и са го откроили.