Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
При Дринг на долния и Айзак Роджърс на горния нар спря, погледна си в краката и махна на един от редниците да извади изпод койката кофата, която беше изпразнена и изплакната. После се вторачи в Айк, който, отпуснал глава върху скута на Джоуи Лонг, трепереше като листо.
— Този човек е болен — рече майорът по-скоро на Джонстън, отколкото на лекаря. — Преместете го при другите.
— Не, драги ми господине — скочи в миг Ричард, прекалено стъписан, за да бъде предпазлив. — Не е това, което си мислите, ние тук не сме се заразили. Моят другар насмалко да умре от морска болест, това е всичко.
Върху лицето на майора се изписа странно изражение, нещо средно между ужас и разбиране, той се пресегна, хвана Айк за ръката и я стисна.
— Знам какво ти е — рече му. — Водица и сухари, нищо друго не помага.
Виж ти, майор от флотата, който страда от морска болест!
Сетне премести очи към лицето на Ричард, към лицата на всички, насядали на последните два горни нара, огледа офъканата им коса, мокрите дрехи, проснати да се сушат на въжета между бимсовете, наскоро обръснатите им пищяли, гордостта в изражението им, която обаче нямаше нищо общо с наглостта.
— Поддържате много чисто — отбеляза майор Рос и докосна сламениците. — Точно така, много чисто.
Никой не каза нищо.
Майорът се обърна и стъпи върху една пейка точно при отворения люк, та да си поеме чист въздух. С нищо не бе показал, че се гнуси от зловонията, носещи се на талази из тъмницата, на пейката обаче явно му беше по-леко да диша.
— Казвам се майор Робърт Рос — оповести той гръмко, с глас като за парад. — Командвам морските пехотинци, поели на тази експедиция, освен това съм заместник-губернатор на Нов Южен Уелс. Единствен аз се разпореждам с вас и с живота ви. Губернаторът Филип си има други грижи. А за вас отговарям аз. Този кораб е твърде незадоволителен: тук мрат хора и аз възнамерявам да разбера защо. Господин Уилям Балмейн е лекарят на „Александър“, от утре застъпва на длъжност. Лейтенант Джонстън е старши офицер на кораба, а лейтенант Шарп му е заместник. Както гледам, повече от два месеца почти не сте получавали прясна храна. Ще се постарая да поправя пропуска, докато сме в пристанището. Палубата ще бъде обеззаразена, заради което ще се наложи да ви преместим другаде. На кораба ще останат само седемдесет и двамата мъже на койките до преградата към кърмата, очаквам от тях да помагат.
Той махна на двамата си заместници, които седнаха на масата до краката му, обути в ботуши, и извадиха от куфарчето, което лейтенант Шарп носеше, хартия, мастило и пачи пера.
— А сега ще ви преброя и ще съставя списък — оповести майорът. — Посоча ли някого, той ми казва името си и името на плаващия затвор, от който е преместен. Започвайте — подкани той Джими Прайс.
Това отне много време. Майор Рос беше оправен и бърз, но двамата му писари се притесняваха и се мотаеха — писането определено не им бе от най-приятните занимания. След като записаха първите двайсетина души, майор Рос слезе долу и провери какво са направили.
— Ах, неграмотници с неграмотници! Как сте се вредили на кораба, сигурно с рушвети! Малоумници! Некадърници! Няма управия с вас.
„Бре, бре, бре! — помисли Ричард. — Виж го ти какъв кибритлия бил. Не го е еня, че унижава заместниците си през сбирщина каторжници!“
Но щом пехотинците си тръгнаха, отново се спусна непоносим мрак. Преди малко някой сякаш бе вдигнал було, за да разкрие цялата чудовищност и ужас на зандана, ала мъжете, сгърбени по койките и ококорили като бухали очи, бяха посрещнали с радост златистата светлинка, придала на опасността някакви човешки измерения. Ето че сега бяха изнесли и последния светилник и мъжете, останали в затвора, не можеха да си представят, камо ли да видят и да докоснат онова, сред което бяха останали. Спусна се нощта и въпреки обещанието на майор Рос каторжниците да получат прясна храна никой не се сети да им донесе нещо за ядене.
На заранта започнаха да ги изкарват през предния люк, хората, дошли да изведат болните, бяха с ръкавици и кърпи на лицата и пет пари не даваха, че и при най-малкото движение те пищят като попарени. По пладне малкото мъже, останали в затвора, бяха събрани на трите ката нарове отляво и отдясно при преградата за кърмата. В помещението светеха множество фенери — сега, когато повечето каторжници ги нямаше, се видя в каква клоака са превърнали те за два и половина месеца помещението. Бълвоч, фекалии, препълнени кофи с изпражнения, мръсен под и нарове.