Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Сержант Найт и ефрейтор Фланъри се скриха в люка. „Който не рискува, не печели“ — помисли си Ричард, след като видя, че никой от събратята му по участ не се и помръдва. Кимна и поведе трите си групи към тесния квадратен отвор в палубата. „Бог да ни е на помощ! Бог да ни пази!“ — замоли се той и след като връчи сандъка на Бил Уайтинг, който беше зад него, пусна двете торби в люка и се надвеси над него. Долу, на около метър и двайсет, имаше тясна дъсчена маса — Ричард приседна на крайчеца на отвора, скочи върху масата, пресегна се да вземе сандъка и изчака, докато Бил изтегли хлабавата верига и го последва. Така един по един долу се спуснаха и шестимата от групата — от масата стъпваха на пейката до нея, а оттам и долу на палубата, където на пътя им се изпречиха друга маса и няколко пейки. Всичко беше занитено за пода, понеже, докато слизаха, масата и пейката не помръднаха и на сантиметър.
— Насам! — излая сержантът.
Те отидоха при него и застанаха на пътеката, широка най-много към метър и осемдесет. Взряха се в мрака и видяха, че са откъм лявата страна. По корпуса отляво бяха закачени два ката нарове, почти същите, както на „Церера“, с тази разлика, че на предишния кораб катът беше само един. Наровете бяха прикачени здраво на подпори и отвън бяха с извит край, следващ очертанията на корабния корпус — всъщност ръбът си беше с красива изработка. Дори и някой да изпаднеше в лудост, пак не можеше да смъкне наровете. На разстояние от три метра по наровете имаше прегради, горните бяха на около седемдесет сантиметра от тавана, долните — на около седемдесет сантиметра от пода, разстоянието между двата ката също беше към седемдесет сантиметра. Дори Айк Роджърс можеше да се изправи в цял ръст на пътеката между бимсовете, затова и Ричард пресметна, че разстоянието между палубите е близо два метра и десет сантиметра и че самият той минава спокойно под бимсовете, до които оставаше към сантиметър.
— Това са ви койките — обясни сержантът — гнусен тип с вид на злодей. Докато сочеше наровете, се ухили, при което се видяха развалените му зъби, явно прекаляваше с рома. — Вие тук ще бъдете горе, първия нар до преградата, и ми дайте имената и номерата си. Ефрейтор Фланъри е ирландец, той е по писането. Хайде, казвайте!
— Ричард Морган, номер двеста и трети — каза Ричард и след като стъпи на долния нар, се качи заедно с багажа на горния, следван от останалите петима, оковани в обща верига.
Шесторката на Айк беше насочена към съседната горна „койка“, отделена от тяхната с тънки дъски по средата на бимса, който свързваше лявата с дясната страна на корпуса. Стенли, Мики Денисън и четиримата новопристигнали бристълчани бяха пратени на нара под техния, под групата на Айк пък бяха настанени шестима северняци, сред които и двамата моряци от Хъл — Уилям Дринг и Джо Робинсън.
— Уютно, няма що! — подсмихна се тъжно Вил Уайтинг. — Открай време съм си мечтал да спя с теб, Ричард любов моя.
— Я ми се разкарай от главата, Бил. На кораба овце — колкото щеш!
Шестимата бяха наблъскани в пространство с дължина три метра, широчина метър и осемдесет и височина шейсет и осем сантиметра. Ако не лежаха, единственото, което можеха да сторят, бе да седят сгърбени като джуджета, и както седяха като джуджета, всеки от тях се опитваше да се пребори със затисналото го като олово отчаяние. Сандъците и торбите също заемаха място, с каквото шестимата не разполагаха. Джими Прайс се разрида, Джоуи Лонг и Уили Уилтън на съседния нар също ревнаха: майко мила, ами сега!
Покрай дясната страна на корпуса, зад трите маси и шестте пейки в средата имаше още два ката нарове — колкото и да се взираше в тъмното, Ричард така и не успя да види колко дълго е помещението и как изглежда. Откъм средната маса продължаваха да прииждат оковани мъже, които минаваха по пътеката и получаваха нар. След като настани от лявата страна шест от общо единайсетте групи, сержант Найт взе да насочва мъжете към дясната страна и да запълва койките от преградата при кърмата нататък: горе, горе, долу, долу.
След като се поотърси от стъписването, Ричард със сетни усилия на волята си каза, че трябва да предприеме нещо. Не го ли стореше, щяха да се удавят в сълзи, а това не можеше да допусне.
— Дайте да оправим сандъците — подвикна той. — Засега ще ги натикаме в дъното при корпуса, все ще остане място да си пъхнем краката между тях. Пак добре, че сложихме твърдите предмети в сандъците и натъпкахме поне една от торбите с дрехи и парцали — така ще ни служат за възглавници. — Напипа твърдия сламеник отдолу и потрепери. — Не виждам завивки, но ще се сгушим един до друг и ще се топлим. Стига си плакал, Джими, много те моля. Сълзите няма да помогнат. — Ричард погледна бимса, за който бе прикачена преградата между тях и нара на Айк. — Ако намерим отвертка и кукички, ще сложим някои неща и на бимса — хайде, не унивайте, де, все ще се оправим!