Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
През януари им се бе налагало пак с кофите, но пълни с вода, да отмиват изпражненията, полепнали по отточните улеи, което означаваше, че за всичко останало трябваше да ползват двулитровите канчета. В Маргейт лейтенант Шарп огледа затвора и възмутен от условията, се разпореди всеки нар да получи по още една кофа, а също парцали и четки за под. Така каторжниците вече разполагаха с една кофа за изпражненията и за миене на пода и с втора, където да се перат и да се мият.
— Това обаче няма да оправи трюмната вода — рече Мики Денисън. — Лоша работа!
Дринг и Робинсън от Хъл се съгласиха напълно с него.
Докато навън все още имаше дневна светлина, през металните решетки върху люковете проникваше някой и друг мъждив лъч; лейтенант Шарп им обясни, че в открито море няма да пускат под какъвто и да е предлог никого горе на палубата. Което означаваше, че тая зима сто и деветдесетимата мъже в затвора на „Александър“ ще прекарват много повече време в непрогледен мрак, отколкото в сивкавия здрач, който им вдъхваше някаква утеха, макар че пътуването само засилваше еднообразието. Подминаха Дувър и Фолкстън, отвъд които вълнението беше по-голямо, и заобиколиха Дъндженес, за да навлязат в Ламанша. Цял един ден на Ричард му беше зле, устата му беше пресъхнала, после обаче му олекна и той се чувстваше невероятно добре за човек, който над месец е карал на единия твърд хляб и осолено месо. Бил и Джими бяха най-зле, Уил и Неди пребледняха горе-долу колкото Ричард, докато Тафи пребиваваше в някакво уелско блаженство, понеже, макар и да бездействаха, поне се движеха.
Състоянието на Айк Роджърс се влошаваше все повече и повече. Момчетата му се грижеха всеотдайно за него, най-всеотдаен бе Джоуи Лонг, ала сякаш нищо не помагаше на просналия се едва ли не в несвяст пътен разбойник да свикне поне мъничко с морето.
— Току-що подминахме Истборн, следва Бристъл — съобщи Дейви Евънс — морският пехотинец, на Ричард, щом започна третата им седмица в открито море.
На дванайсети февруари каторжниците започнаха да мрат като мухи. Но не от някаква позната болест — покосяваше ги странен мор.
Започваше с температура, хрема и тъпа болка под едното ухо, сетне областта отдолу се издуваше точно като при дете, болно от заушки; болните можеха да преглъщат и да дишат спокойно, ала тази мека маса бе твърде болезнена. После засегнатата страна спадаше, затова пък от другата страна се появяваше още по-страшен оток. След половин месец и той спадаше и страдалецът се чувстваше малко по-добре. Точно тогава се издуваха и тестисите му, докато не станеха четири-пет пъти по-големи от обичайното и боляха толкова силно, че жертвите пищяха или се мятаха, накрая отново вдигаха температура, този път по-висока, отколкото в началото, гледаха да мърдат възможно най-малко и само стенеха безутешно. След около седмица някои прескачаха трапа, ала други издъхваха в страшни мъки.
Най-сетне Портсмут! На двайсет и втори февруари четирите кораба хвърлиха котва недалеч от брега. Сега вече ужасната болест с отоците бе плъзнала и сред пехотинците, един от моряците също легна болен. Каквото и да мореше хората, то не бе треска, гнойна ангина, коремен тиф, скарлатина или едра шарка, тръгна мълва, че било Черната смърт57 — нали и при нея имало такива страшни отоци?
Трима от екипажа си плюха на петите при първа възможност, още щом се добраха до лодка, с която да стигнат до брега, а пехотинците бяха изпаднали в такъв ужас, че лейтенант Шарп незабавно отиде при своите началници, майор Робърт Рос и старши лейтенант Джон Джонстън от Трийсет и девета флотска рота с база в Плимут. Трима пехотинци бяха пратени в болница, разболяваха се още и още.
На другия ден лейтенант Джон Джонстън — поредният шотландец, се качи на кораба заедно с лекар от Портсмут, който само погледна болните, дръпна се като попарен с кърпа върху носа, прати още пехотинци в болницата и обяви, че според него болестта е смъртоносна и нелечима. Не употреби думата чума, ала това само потвърди в съзнанието на всички премълчаната диагноза. Единственото, което можел да предпише, било на всички на кораба незабавно да се дадат прясно месо и зеленчуци.
„Също като в Глостърската тъмница — помисли си Ричард. — Пренасели ли се, плъзва мор, който да поразреди хората. Така сега е и на «Александър».“
57
Така в средновековна Европа са наричали чумата. — Б.пр.