Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Кръшен женски смях прекъсна мислите ми. Тилде хвърли картите си победоносно. Джонатан я погледна и тогава разбрах, че вече е спал с нея. Беше преспал с нея, макар да не я намираше за кой знае колко привлекателна и да знаеше, че трябва да се пази от нея, и да беше наясно, че ако разбера, ще бъда съсипана. Завладя ме отчаяние, че съм безпомощна и не мога да променя нищо.
— Каква загуба — каза Адаир в ухото ми, като се стрелна към мен като змията в райската градина. — Ти, Ланор, си способна на съвършена любов, на обич, каквато не съм виждал никога. И защо избра да я пилееш по някой толкова недостоен като Джонатан…
Шепотът му се разнесе като парфюм във вечерния въздух.
— Какви ги говориш? Да не би да се предлагаш сам като по-достоен обект на чувствата ми? — попитах аз и се взрях за отговора във вълчите му очи.
— Бих, ако ти можеше да ме обикнеш, Ланор. Ако наистина ме опознаеш, ще видиш, че заслужавам любовта ти. Но някой ден може би ще ме погледнеш така, както гледаш Джонатан, със същата благосклонност. Колкото и невъзможно да ти се струва, като се има предвид отдадеността ти на него. Но кой знае? Виждал съм да се случват невъзможни неща от време на време — каза Адаир лукаво, но когато го помолих да ми обясни, той само сбърчи нос и се засмя. След това стана от дивана и поиска да раздадат и на него карти за следващата игра.
Зарязана от всички, отидох в кабинета да си намеря книга, с която да се разсея. Докато минавах покрай бюрото на Адаир, светлината от свещта падна върху купчина книжа, оставени върху попивателната хартия, и погледът ми като по чудо се спря на името на Джонатан, написано с почерка на Адаир. Защо, по дяволите, ще пише за Джонатан? Писмо до приятел? Съмнявах се, че има и един приятел на този свят. Приближих книжата към свещта.
Инструкции за Пинърли (името на адвоката, както вече бях разбрала). Да се открие сметка на Джейкъб Мур (фалшивото име на Джонатан) в Английската национална банка със сумата от осем хиляди паунда (цяло състояние), които да бъдат преведени от сметката на… (име, което не разпознавах).
Имаше указания да се открият още няколко сметки на фалшивото име на Джонатан и парите за тях да се изтеглят от непознати в Амстердам, Париж и Санкт Петербург. Прочетох написаното още два пъти, но не можех да го проумея. Оставих листите така, както ги намерих на писалището.
Оказваше се, че Адаир е толкова завладян от Джонатан, че предприемаше стъпки да го осигури финансово, сякаш го осиновяваше. Признавам, че леко ревнувах, и се почудих дали и на мен не ми е оставил пари някъде.
И какъв би бил смисълът, щом не ми го бе казал досега? Трябваше да се унижавам и да го моля за джобни също като останалите. Това изглеждаше още един знак за специалния интерес на Адаир към Джонатан.
По всичко личеше, че Джонатан приема добре новия си живот. Поне не се съпротивляваше, когато трябваше да споделя глезотиите и пороците на Адаир, и изобщо не споменаваше Сейнт Андрю. Само един порок Адаир още не бе споделил с новия фаворит, но Джонатан със сигурност нямаше да му откаже, ако му предложеше. Този порок беше Узра.
Джонатан се запозна с нея три седмици след като дойде да живее при нас. Адаир го накара да почака във всекидневната — а аз се навъртах ревниво около него — и след това доведе усмихнат Узра, която бе увита както обикновено в дълго парче плат. Когато пусна ръката й, ефирната материя се свлече на пода и одалиската се показа в цялата си прелест. Адаир дори я накара да танцува за Джонатан, да размърда бедра и да размаха ръце, докато той самият импровизираше някаква песен. След това поръча да донесат наргилето, легнахме на нахвърляните по пода възглавници и започнахме да се редуваме да дърпаме от резбования мундщук от слонова кост.
— Прекрасна е, нали? Толкова е прекрасна, че не мога да се разделя с нея. Не че не ми създава неприятности, тя е истински дявол. Хвърляла се е от прозорци и покриви. Непрекъснато ме ядосва. И изгаря от омраза към мен.
Той прокара пръст по носа й, макар тя да го гледаше така, все едно се канеше да отхапе този пръст, ако й се удаде възможност.
— Предполагам, че това поддържа интереса ми към нея през годините. Нека ви разкажа как Узра се появи при мен.
При споменаването на името й, тя видимо се напрегна.
— Срещнах я по време на едно пътуване в земите на маврите — започна Адаир, без да обръща внимание на тревожността на жената. — Бях в компанията на благородник. Той преговаряше за освобождаването на брат си, който най-глупашки се бе опитал да открадне някакви богатства от един от техните водачи. По това време вече бях натрупал добра репутация като воин. Имах петдесет години опит с меча, което никак не е малко. Платиха ми, за да помогна на благородника, откупиха лоялността ми с монети. Така се озовах на изток и попаднах на Узра.