Обладателят — този, който взема

Така мина известно време, двамата мъже бяха почти непрекъснато заедно, но един ден Адаир ме дръпна настрани. Обитателите на къщата се излежаваха в зимната градина и останалите трима учеха Джонатан на тънкостите на фаро. С Адаир седяхме на един диван и ги гледахме като доволни родители, които се радват на тихо заигралата се челяд.

— След като прекарах толкова време в компанията на твоя Джонатан, започнах да си съставям мнение за него. Интересува ли те какво е? — попита Адаир тихо, за да не го чуят другите. Докато говореше, не откъсваше очи от Джонатан. — Той не е мъжът, за когото го мислиш.

— Откъде знаеш за какъв го мисля? — опитах се да звуча уверено, но не можах да скрия трепета в гласа си.

— Знам, ти си мислиш, че някой ден ще му дойде умът и ще ти се посвети изцяло — каза той саркастично и показа колко глупава му се струва тази идея. Да зареже всички останали… Нима вече не бе дал дума на една жена? Вероятно не бе останал верен на Еванджелин и един месец, след като се бяха венчали. Усмихнах се кисело, нямаше да доставя на Адаир удоволствието да разбере, че ме е наранил.

Той се размърда и безгрижно преметна крак върху крак.

— Не бива да приемаш лично това, че не може да е верен. Джонатан не е способен на такава любов към никоя жена. Не е способен на емоция, която да е над съвестта, нуждите и желанията му. Каза ми например, че се тревожи, задето те прави нещастна…

Забих ноктите на едната си ръка в другата, но не изпитах болка, която да ме разсее.

— … но не знае какво да направи срещу това. За повечето мъже начинът е ясен: или дават на жената това, което иска, или изцяло се махат от живота й. Но той продължава да копнее за компанията ти и се бои да не го отхвърлиш — въздъхна театрално Адаир. — Не се отчайвай. Има надежда. Може и да настъпи ден, в който ще е способен да обича един човек, и има шанс, колкото и слаб да е той, този човек да си ти.

И се засмя. Исках да го зашлевя. Да се хвърля върху него, да стисна шията му с ръце и да го удуша.

— Ядосана съм ти — отвърнах, — защото ме лъжеш. Опитваш се да убиеш чувствата ми към Джонатан.

— Успях доста да те разстроя, нали? И то като се има предвид, че обикновено познаваш, когато те лъжа, и си единствената, която е способна на това, скъпа моя. Но този път не те лъжа. Дори донякъде ми се ще да те лъжех. Тогава нямаше да си толкова наранена, нали?

Дойде ми в повече — Адаир ме съжаляваше и в същото време се опитваше да ме настрои срещу Джонатан. Погледнах към Джонатан, който надничаше над картите си към масата, погълнат от играта. Бях започнала да чувствам присъствието му като огромна утеха, като непрестанно отекващ звук вътре в мен. Напоследък обаче забелязвах у него някаква меланхолия, която отдавах на тъгата му, че е изоставил Еванджелин и дъщеря си. Ако това, което казваше Адаир, беше наистина вярно, дали тя не се дължеше на мъките, които ми причиняваше? За първи път се зачудих дали пречката пред нашата любов — или нейният недостатък — не се криеше и в двама ни. Защото ми се струваше направо нечовешко да не си способен да се отдадеш на един човек изцяло.