Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Те са содомити — каза той просто и вдигна чашата към устните си. — Ако цял живот прекарваш с дървосекачи, които са само мъже, научаваш някои неща.
— Те спят с Адаир. Ще видиш, че той е много странен човек — казах аз. — Побъркан е по разврата във всякаква форма. Но в него няма никаква любов, нито нежност.
Млъкнах, преди да му кажа, че Адаир използва секса и като наказание, за да наложи волята си над нас, да ни накара да му се подчиняваме. Не му го казах, защото се боях, също както Алехандро се бе страхувал да сподели истината с мен.
Джонатан ме погледна в очите. Устните му бяха смръщени.
— В какво ме забърка, Лани?
Посегнах към ръката му.
— Съжалявам, Джонатан, наистина съжалявам. Трябва да ми повярваш. Но… макар да не ти харесва, се чувствам добре, задето си тук с мен. Бях толкова самотна. Имах нужда от теб.
Той стисна ръката ми, макар и неохотно.
— Освен това — продължих аз — какво можех да направя? Колстед те застреля. Кръвта ти изтече и умря в ръцете ми. Ако не бях го направила, щеше да си…
— Мъртъв, знам. Само че… се надявам един ден да не поискам наистина да бях умрял тогава.
Същата сутрин Адаир изпрати да повикат шивача. Джонатан има нужда от нов гардероб, нареди той. Новият му гост не можеше да се появява повече на публични места с дрехи, които не са му по мярка. Тъй като всеки член на това домакинство беше истинска златна кокошка и бе обогатил много шивача, господин Дрейк се втурна още преди съдовете от закуската да са разтребени, и доведе със себе си цяла армия помощници с топове плат в ръце. Най-модните вълнени и кадифени тъкани, коприни и брокати от Европа. Купи със скъпи копчета от перли и седеф, метални токи за нови обувки. Усетих, че Джонатан не одобрява това и не иска да бъде задължен на Адаир за екстравагантния си гардероб, но не казах нищо. Седях на една табуретка край тях и се дивях на красивите платове с надеждата да получа една-две нови рокли от остатъците.
— Знаеш ли, и на мен ще ми дойдат добре някои нови неща — казах на Адаир и приближих парче розов сатен до лицето си, за да видя дали ми отива на тена. — Зарязах си целия гардероб в Сейнт Андрю, когато избягахме. Трябваше да продам и последното си бижу, за да платя за кораба до Бостън.
— Не ми напомняй — каза той хладно.
Господин Дрейк накара Джонатан да се качи върху специалния му постамент пред най-голямото огледало в къщата и започна да му взима мерки и да цъка с език на впечатляващите му пропорции.
— Боже, боже, доста сте висок — каза той и прокара ръце по гърба му, после по бедрата и накрая по вътрешната страна на бедрото му, от което почти щях да припадна. — Господинът си го държи в левия крачол — промърмори той почти любовно на помощника, който записваше данните.
Шивачът получи голяма поръчка: три сака и шест чифта панталони, включително и един от фина еленска кожа за езда; дванайсет ризи, сред които и една украсена с дантели за гала събития: четири жилетки и поне дузина вратовръзки. Чифт нови боти. Копринени и вълнени чорапи и жартиери, по три чифта от всеки вид. И това само на първо време. Щяха да поръчат още, когато пристигнеха новите платове от Лондон и Париж. Господин Дрейк още записваше поръчките, когато Адаир постави огромен рубин на масата пред него. Дрейк не каза и дума, но по усмивката на лицето му си личеше, че е повече от щастлив от заплащането. Той не знаеше, че скъпоценният камък бе един от многото в кутия, която също беше една от много. Богатството на Адаир бе от времето на обсадата на Виена. Скъпоценност с такива размери беше нещо съвсем обикновено за него.
— И наметало за моя приятел. Подплатено с коприна — добави Адаир и завъртя рубина като пумпал.
Камъкът привлече погледите на всички и през това време само аз видях, че Адаир изгледа Джонатан дълго и одобрително — очите му се плъзнаха по гърба му, към елегантния кръст и стегнатия задник. Погледът му бе толкова похотлив и пълен с недвусмислени намерения, че сърцето ми замръзна, като си представих какво очаква Джонатан.
След като шивачът си събра нещата, при Адаир пристигна един непознат. Мрачен мъж с две дебели книги и комплект за писане мастилница и пера. Двамата веднага се затвориха в кабинета, без да кажат и дума на останалите.
— Знаеш ли кой е този човек? — попитах Алехандро, докато гледах как се хлопва вратата на кабинета.