Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Сега вратата бе заключена, отвътре, и Свенсон бръкна, отвори я, влезе в тъмната стая и я затвори. На лунната светлина видя бюро и дълги стени, покрити с рафтове книги. Извади клечка кибрит, драсна я в нокътя си и видя на един рафт свещ в стар меден свещник. Запали я и внимателно прерови всички чекмеджета в бюрото, но в крайна сметка научи само, че лорд Тар е изпитвал страстен интерес към медицината и е нямал пряк наследник. Имаше една-единствена счетоводна книга, според Свенсон изцяло написана от ръката на иконома на имението, която подробно описваше бизнеса на лорд Тар, но пък имаше многобройни тетрадки и подвързани купчини рецепти от различни лекари. Свенсон бе виждал такива неща и разбра, че отслабващият от ден на ден лорд Тар е откривал в записките си извор на удоволствие отвъд всяко възстановително средство или лечение — нещо повече, със същото задоволство той бе записвал неуспехите в дневника си. Дневникът бе добре подредена книга, която Свенсон откри в най-горното чекмедже под друга голяма папка с рецепти за отвари и най-различни процедури. Разлисти го напосоки и тъкмо когато се канеше да го остави, окото му попадна на следните думи: „Доктор Лоренц — минерално лечение. Неефективно!“. Обърна страницата и намери още две вписвания, идентични с първото, с изключение на нарастващия брой удивителни, като последното описваше тежка жлъчна криза. Това беше последната страница на дневника, но Свенсон видя малки ръбчета хартия между нея и задната корица… имало беше и други страници, но някой внимателно ги беше отрязал с бръснач. Намръщи се разочаровано. Нямаше дати — егоцентризмът на пациента предполагаше, че няма нужда да записва неща, които вече знае, така че Свенсон нямаше представа колко е продължавало всичко. Нямаше значение. Остави дневника в чекмеджето. Кликата се беше опитала да привлече лорд Тар на своя страна много преди да се заеме с уреждането на наследството на Баскомб… и с убийството.
Предпазливо излезе в коридора и затвори вратата — не искаше някой да види, че е открехната, и да го подгони. Къде ли щеше да избяга тогава. Стегна се — нямаше нужда да бяга. Той беше хищникът. Хората в къщата се бояха от него. Бръкна в джоба си и стисна револвера. Глупаво беше оръжието да му вдъхва увереност — човек или има кураж, или не, всеки може да носи оръжие. Но все пак се почувства по-добре и тръгна по коридора.
След няколко крачки миризмата — острата сярна механична миризма — връхлетя ноздрите и гърлото му, все едно бе вдишал изпаренията от някоя леярна. Той избърса носа и очите си с кърпичката си, притисна я към лицето си и погледна зад ъгъла.
Помещението беше голямо, очевидно салон за приеми. Покрай стените имаше елегантни старомодни столове и дивани, седалките им бяха пригодени за дами с кринолини и фусти. До столовете имаше ниски масички и на всичките имаше недопити чаши чай и чинийки със злокобно недоядени парчета кейк. Доктор Свенсон бързо преброи чашите. Единайсет — достатъчно ли бяха за жените от влака? Но къде бяха те сега и кой беше домакинът им? Тръгна тихо през салона и погледна през отсрещната врата — в малко преддверие, в което се издигаше невероятно стръмно стълбище, а зад него бе входът към друг салон. Точно в този миг от този вход се показа ниска възпълничка жена, облечена в черно. И двамата погледнаха изненадано, жената ахна, после успя да се овладее и каза:
— Извинете ме… Мислех, че… че сте тръгнали! Никога не бих… просто търсех кейк. Ако е останал. За да го прибера. Да го занеса в кухнята. Готвачката вече си е легнала, а къщата е много голяма и… В мазето има мишки, нали разбирате.
— Ужасно съжалявам, че ви стреснах — отговори доктор Свенсон възможно най-възпитано.
— Мислех, че сте тръгнали — повтори тя. Гласът й бе тънък и леко трепереше.