Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Останал отново сам, Кленъм стана жертва на старите си съмнения относно майка си и малката Дорит и се върна към старите си мисли и подозрения. Всички те се въртяха в ума му и се объркваха с работата, която извършваше механично, когато някаква сянка върху книгите му го накара да вдигне глава, за да потърси причината. Причината беше мистър Панкс. С шапка, изхвръкнала над ушите, сякаш острите кичури на косата му се бяха изметнали като пружини и я бяха повдигнали нагоре, с катраненочерните зрънца на очите си, изпитателно вперени в него, с пръсти на дясната ръка, мушнати в устата, за да гризе ноктите им, и с пръстите на лявата, натикани в джеба, за дълбока резерва, мистър Панкс хвърляше сянката си през вратата върху папките и тефтерите.
С леко въпросително извъртане на главата мистър Панкс запита ще може ли да влезе пак. Кленъм кимна утвърдително. Мистър Панкс влезе, мина край бюрото, закрепи се здраво, като сложи ръце отгоре му, и откри разговора с едно изпухтяване и едно подсмъркване.
— Надявам се, че лелята на мистър Ф. се е укротила — каза Кленъм.
— Всичко е наред, сър — отвърна Панкс.
— Аз имах нещастието да събудя дълбока омраза в сърцето на тази стара дама — продължи Кленъм. — Дали знаете защо?
— А дали тя знае защо? — запита Панкс.
— Предполагам, че не.
— И аз така предполагам — каза Панкс.
Той измъкна тефтерчето си, отвори го, затвори го, пусна го в шапката си, оставена до него на бюрото, и надникна вътре, за да се увери, че е на дъното на шапката; всичко това извърши с дълбокомислен вид.
— Мистър Кленъм — започна той тогава, — нужни са ми сведения, сър.
— Във връзка с нашето предприятие ли? — запита Кленъм.
— Не — отвърна Панкс.
— А с какво тогава, мистър Панкс? Искам да кажа, ако очаквате аз да ви ги дам.
— Да, сър; да, от вас ги очаквам — отговори Панкс, — стига да мога да ви убедя да ми ги дадете. А, Б, В, Г, Д, ДА, ДЕ, ДИ, ДО. По азбучния ред. Дорит. Това ли е името, сър?
Мистър Панкс отново нададе страшния си звук и загриза ноктите на дясната си ръка. Артър го изгледа изпитателно; той му отвърна на погледа.
— Не ви разбирам, мистър Панкс.
— Искам да науча нещичко за това име.
— А какво искате да научите?
— Всичко, което можете да ми кажете. — Това сбито изложение на неговите желания бе съпроводено от усилена дейност на машинарията на мистър Панкс.
— Много необичайно посещение, мистър Панкс. Намирам го за извънредно странно, че идвате с подобно искане тъкмо при мен.
— Може всичко да е наистина много странно — отговори му Панкс. — Може да е извън обичайния ред на нещата и въпреки това да е сделка. С две думи, това е сделка. Аз съм човек на сделките. Каква друга ми е работата на този свят, освен да си гледам работата. Никаква друга работа.
Обхванат от предишното си съмнение, че този суховат и корав човек всъщност се шегува, Кленъм отново внимателно се взря в лицето му. То си бе все тъй мръсно и кирливо, както винаги все тъй напрегнато и живо, но той не откри нито сянка на скрития присмех, който му се струваше, че е доловил в гласа.
— А сега — продължи Панкс, — за да изясня същността на тази сделка, искам ви кажа, че тя няма нищо общо с моя работодател.
— Мистър Казби ли наричате свой работодател?
Панкс кимна.
— Мой работодател. Изложение на случай. И тъй, у моя работодател чувам име — име на млада личност, на която мистър Кленъм желае да помогне. И тъй, името за пръв път споменато на работодателя от Плорниш, от Двора. И тъй — отивам при Плорниш. И тъй, запитвам Плорниш много служебно за сведения. И тъй, Плорниш, макар да е длъжник за шест седмици, отказва. Мисис Плорниш отказва. И тъй, и двамата ме пращат при мистър Кленъм. Изложих случая.