Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— Семитът е меркантилен, алчен, интригант, хитрец, а ние арийците сме ентусиасти, епични, рицари, безкористни, откровени, доверчиви до наивност. Семитът е земен, не вижда нищо отвъд настоящето, да сте намирали в Библията да се говори за задгробния живот? Ариецът винаги е обхванат от страстта по трансцендентното и е син на идеала. Християнският бог е горе в небето, еврейският се появява ту на планина, ту в някой гъсталак, но никога по-нависоко. Семитът е търговец, ариецът е земеделец, поет, монах и преди всичко войник, защото се опълчва на смъртта. Семитът няма творчески способности, да сте виждали някога музиканти, художници, поети евреи, да сте виждали евреин да е направил научно откритие? Ариецът е изобретател, а семитът се възползва от изобретенията му.
После цитирал написаното от Вагнер: „Невъзможно е дори да си помислим, че личност от античността или от новите времена, герой или любовник, се представлява от евреин, без при това неволно да се почувстваме поразени колко нелепо е едно такова представяне. Онова, което особено ни отвращава, е особеният акцент, който характеризира говора на евреите. Особено силно дразнят слуха ни острите, съскащи, скърцащи звуци на този език. Естествено е толкова антипатичното ни вродено безплодие на еврейското племе да достига върха си в пеенето, което е най-живият, най-автентичен израз на индивидуалното чувство. Можем да признаем на евреина артистична склонност към кое да е друго изкуство нежели към изкуството на пеенето, от каквато склонност, изглежда, е лишен по самата си природа“.
— Тогава как да си обясним, че превзеха музикалния театър? — попитал някой. — Росини, Майербер, Менделсон, Джудита Паста163, все евреи…
— Може би защото не е вярно, че музиката е висше изкуство — предположил друг. — Не казва ли онзи немски философ, че тя стои по-долу от изобразителното изкуство и литературата, защото безпокои дори оногова, който не иска да я слуша? Ако някой свири близо до теб мелодия, която не харесваш, си принуден да я слушаш, също както ако някой извади от джоба си носна кърпичка, напоена с есенция, която те отвращава. Силата на арийците е в литературата, а днес тя е в криза. За сметка на това музиката, чувствено изкуство за мекушави и болни, тържествува. Евреинът е най-големият любител на плача сред всички животни след крокодила, всички евреи са музиканти. Евреите са все пианисти, цигулари, виолончелисти.
— Да, но само като изпълнители, паразити на великите композитори — възразявал Дрюмон. — Споменахте Майербер и Менделсон, второкласни музиканти, ала Делиб и Офенбах не са евреи.
Всичко това довело до оживени спорове дали евреите са чужди на музиката, или пък музиката е еврейско изкуство само по себе си, ала мненията се разминавали.
Когато започнали да проектират Айфеловата кула, да не говорим когато я завършили, гневът на Антисемитската лига достигнал върха си: била дело на един германски евреин, еврейският отговор на „Сакре Кьор“. Може би най-войнственият антисемит от групата, дьо Биез, който започвал своите доказателства за низшия характер на еврейската раса от факта, че те пишат на обратно, а не като нормалните хора, казвал:
— Самата форма на това вавилонско творение показва, че мозъкът им не е направен като нашия…
После заговорили за алкохолизма, истински бич за Франция по онова време. Говорело се, че в Париж потреблението на алкохол било 141 000 хектолитра годишно!
— Алкохолът — казвал някой — се разпространява от евреите и от масонството, които усъвършенстваха своята традиционна отрова аква тофана. Сега произвеждат едно токсично вещество, което прилича на вода и съдържа опиум и испанска муха. Предизвиква отпадналост и идиотизъм, а след това води до смърт. Слагат го в алкохолните напитки и то подтиква към самоубийство.
— А порнографията? Туснел (понякога дори социалистите казват верни неща) писа, че тя е емблема на евреина, който не се срамува да се отърколва в низостта и безчестието. От друга страна, Талмудът казва, че да сънуваш изпражнения е добро предзнаменование. Всички неприлични публикации се издават от евреи. Идете на улица „Дю Кроасан“, този пазар за порнографски списания. Там са в едно дюкянче (еврейско), и са изобразени сцени на разврат, монаси, които се чифтосват с момичета, свещеници, които бичуват голи жени, покрити само с косите си, приапови сцени, чревоугодието на пияни калугери. Хората минават и се смеят, дори семейства с деца! Това е, извинете ме за думата, тържеството на Ануса. Каноници содомити, задници на монахини, бичувани от духовници мръсници…
163
Джудита Анджола Мария Костанца Паста (1797–1865). Най-прочутата италианска оперна певица в началото на XIX в. — Б.пр.