Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Сузан Нипър започна да гризе друга част от връзката на бонето си и в знак на одобрение на изразеното чувство тя кимна към прозорчето на тавана.
— Ох! Уолтър, има едно нещо обаче — каза Флорънс, — което бих искала да ти кажа, преди да заминеш, но ако обичаш, наричай ме Флорънс и не се обръщай към мен като към чужд човек.
— Като към чужд човек ли! — удиви се Уолтър. — Не! Не бих могъл така да ви говоря. Или поне съм сигурен, че не бих могъл така да се чувствувам.
— Да, но то не е достатъчно, а пък и не това имам пред вид, Уолтър — обърна се към него Флорънс и избухна в плач, — той много те харесваше и преди смъртта си каза, че те обича, като добави „Помнете Уолтър!“ И ако сега ти ми станеш брат, Уолтър, когато него вече го няма и аз останах съвсем без никого, аз цял живот ще бъда твоя сестра и където и да се намираме, ще се чувствувам като твоя сестра. Това е, което исках да ти кажа, скъпи Уолтър, но не мога да го изразя, както бих искала, защото душата ми е преизпълнена с мъка.
И с тази преизпълненост, както и с очарователна простота тя протегна и двете си ръце към него. Уолтър ги пое, наведе се и докосна с устни разплаканото лице, а Флорънс не трепна, не се отдръпна, нито пък се изчерви, а само го погледна с доверие и искреност. И в този единствен миг всякаква сянка на съмнение и тревога изчезна от сърцето на Уолтър. Стори му се, че той отвръща на невинната й молба край постелята на мъртвото дете и по време на тържествената сцена, на която бе станал свидетел, дава клетва в своето заточение да обича и закриля образа й с братско чувство, да запази ненакърнено чистото й доверие и да се счита за негодник, ако някога го оскверни с греховна мисъл.
Докато се правеха тези излияния, Сузан Нипър бе погризала и двете връзки на бонето си, а също така бе споделила и много от своите чувства с прозорчето на тавана и сега тя смени темата, като попита кой иска мляко и кой захар. След като се осведоми по дадения въпрос, наля чая. Те четиримата дружески седнаха около малката маса и пиха чай под енергичното ръководство на тази млада дама. А източната фрегата върху стената цялата грейна поради присъствието на Флорънс в гостната отзад.
Само половин час преди това Уолтър за нищо на света не би нарекъл Флорънс по име. Но сега, след като тя го бе помолила, би могъл да го стори. Сега бе в състояние да си мисли за нейното идване тук, без да се прокрадва у него съмнението, че навярно по-добре би било, ако тя не бе дошла. Сега бе в състояние спокойно да си мисли колко е красива, колко е обаятелна и какво убежище ще открие един ден в това сърце някой щастливец. Мислеше си с гордост и за своето собствено кътче в нейното сърце и бе обзет от мъжествена решимост, ако не си извоюва право над сърцето й — той все пак още считаше това за недостижимо, — то поне да бъде достоен за проявеното към него чувство.
Някаква вълшебна сила, изглежда, бе кръжила около ръцете на Сузан Нипър, докато тя бе приготвяла чая, и тази сила беше породила атмосферата на спокойствие, възцарила се в гостната отзад по време на пиенето на чая. Някаква враждебна сила, изглежда, бе кръжила около стрелките на хронометъра на чичо Сол и ги бе задвижила с по-голяма скорост, отколкото източната фрегата някога се е движила при попътен вятър. Както и да е било, на тихо ъгълче недалеч бе спряла една карета в очакване на посетителите. И когато случайно се обърнаха към хронометъра, той с категоричност заяви, че каретата чака от дълго време и не можеше да има никакво съмнение в това, тъй като фактът бе изтъкнат от непогрешим авторитет. Ако чичо Сол трябваше да бъде обесен, като по неговия часовник се съблюдава времето, той и тогава не би казал, че хронометърът избързва дори и с най-малка частица от секундата.
На раздяла Флорънс накратко повтори на стария човек изреченото от нея преди и го помоли да се придържа към споразумението им. Чичо Сол благоговейно я придружи до краката на дървения мичман и там я предаде на Уолтър, който с охота щеше да придружи тях двете със Сузан Нипър до каретата.
— Уолтър — каза по пътя Флорънс, — страхувах се да те питам пред чичо ти. Смяташ ли, че дълго време ще отсъствуваш?
— Наистина не зная — отвърна Уолтър. — Но се опасявам, че ще е дълго. Струва ми се, че мистър Домби загатна за това, когато ме назначи.
— Знак на благоразположение ли е това, Уолтър? — запита след кратко колебание Флорънс, като загрижено се взря в лицето му.
— Назначението ли? — рече Уолтър.
— Да.
Уолтър би дал всичко на света, за да може да отговори утвърдително, но лицето му помръкна още преди да е из рекъл каквото и да е, а Флорънс го наблюдаваше твърде внимателно, за да не усети какъв е истинският отговор.