Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Осемнайсет и десет. Зое бе отишла у Ема, а тя бе решила да хапне една супа и да си легне с някоя хубава книга.
— Понятие нямам как ще се справя! Сама с четири деца!
— Човек винаги се справя. Аз как го преживях…
— Но ти си силна, Жо!
— Не повече от всяка друга жена.
— Напротив, силна си! Ирис винаги повтаряше: „Жо всъщност е борец, скрит под едно малко, меко сърце…“.
Трябваше да я прилъже, да я приласкае, да я омае с комплименти, за да се втурне, без да се бави, за гадните еклери. Само след час първите гости щяха да оставят палтата си на гардероба.
— Ще ме спасиш от една ужасно заплетена ситуация.
Жозефин си припомни Ирис, която произнасяше същите думи…
Ирис, която я умоляваше да напише книгата вместо нея. Големите сини очи на Ирис, гласа на Ирис, обезоръжаващата усмивка на Ирис, спомни си за Храс и Хрус, които изхрускаха големия Хрис, който си въобразяваше, че ще ги схруска…
И прие. Добре, Беранжер, след като е толкова важно за теб, ще отида да взема тези еклери, дай ми адреса.
Записа си адреса на въпросната фрау, отбеляза си, че било платено, трябвало да донесе квитанцията, за да ги приспадне Жак от данъците, много важно, много, много важно, да не забравиш, Жозефин, в противен случай ще получи нервна криза! Трябва да вземеш големи кутии с прегради, да ги наредиш стабилно на задната седалка, да караш бавно, за да не се разместят еклерите, да не се размажат или разсипят.
— И още нещо, Жо, може ли да минеш през задния вход? Никой не трябва да те види…
— Няма проблем. Има ли код?
Тя си записа и кода.
— След това ще дойдеш на празненството.
— А не! Ще се прибера вкъщи… Уморена съм.
— Хайде и ти сега! Ще пийнеш чаша шампанско с нас!
— Ще видим, ще видим — отвърна Жозефин, готова да бие отбой.
Първите гости пристигнаха в деветнайсет и десет.
Подадоха палтата си на дребната филипинка, натоварена да обслужва гардероба.
Влязоха в първия салон, широко разтворили ръце, прегърнаха Беранжер. Попитаха за Жак. В стаята си е, приготвя се, отвърна Беранжер, умолявайки небето съпругът й да попълни колкото може по-скоро судокуто.
В деветнайсет и трийсет Жозефин влезе през задния вход, остави тежките кутии с еклерите на кухненската маса и помоли да предадат на Беранжер, че е пристигнала.
Беранжер нахълта стремително, благодари й, изпращайки й въздушна целувка. Благодаря, благодаря, спаси ми живота! Понятие си нямаш колко е важно за мен! Бях на ръба на отчаянието, готова бях да си направя харакири! Толкова ли са важни еклерите?, учуди се Жозефин, наблюдавайки разтревожената Беранжер, заета с преброяването на еклерите.
— Отлично! Точно толкова са. Знаех си, че мога да ти се доверя! А квитанцията? Не си забравила да я вземеш, нали?
Жозефин бръкна в джоба си да я потърси. Без резултат. Беранжер заяви, че в края на краищата не било толкова важно; вече не я интересувало, след като двамата с Жак ще се развеждат. Въпросът вече не я вълнуваше.
Помоли един от сервитьорите да й помогне да наредят еклерите на подносите и да ги занесат на голямата маса във втория салон.
— Колко салона имаш? — осведоми се Жозефин, развеселена.
— Три. Само като си помисля, че ще отиде да се свива в някаква си гарсониера! Направо е превъртял. От доста време се чудех какво става. Отначало си мислех, че си е намерил любовница… Оказва се, че не е това! Просто му било писнало. От какво точно обаче, ето кое не мога да разбера. В края на краищата не ми пука… От доста време му търся заместник.
Тя погледна Жозефин и се сети за Филип Дюпен. Той би бил идеалната плячка. Богат, съблазнителен, културен. Бяха й казали, че харесвал Жозефин. Дори били…
— Дълго си мислех за Филип Дюпен, но съвсем скоро научих, че живеел с някаква…
— А, така ли… — отговори Жозефин, хващайки се за ръба на масата.
Краката й се подкосиха, не беше много убедена, че има сили да стои права.
— Имам приятелка в Лондон… Вчера ми се обади. Изглежда, живее с някаква мацка. Чакай да си спомня как се казваше? Деби? Доли… Не, Доти. Пренесла се била при него. Без да го пита дали е съгласен. Жалко! Харесваше ми. Какво има? Да не ти прилоша? Съвсем пребледня.
— Не, не, добре съм, нищо ми няма — промърмори Жозефин, вкопчила се в масата, за да не падне.
— Защото ми бяха казали, че известно време сте били много близки…