Тайната история

— Ако никой не го е намерил досега — намесих се аз, — какво те кара да си мислиш, че няколко пътни полицаи от Хампдън ще успеят?

— Никой не го е открил, защото никой не го е търсил. А той е на не повече от километър оттук.

На онзи, който вдигна телефона, му трябваше доста време, за да доведе Марион. Хенри чакаше търпеливо, загледан в пода, постепенно очите му започнаха да шарят, след пет минути изсумтя раздразнено и ни погледна:

— Господи, колко време ще им трябва? Франсис, ще ми подадеш ли една цигара, моля?

Сложи я в устата си, Франсис тъкмо му подаваше огънче, когато се разнесе гласът на Марион.

— Здравей, Марион — Хенри издиша облак дим и се обърна с гръб към нас. — Радвам се, че те открих. Бъни там ли е?

Малка пауза.

— Добре — каза Хенри и се пресегна за пепелника, — тогава знаеш ли къде е?

— Честно казано — продължи той, — щях да ти задам същия въпрос. От два-три дни не се появява в часовете.

Друга дълга пауза. Хенри слушаше, по лицето му не бе изписано нищо. Изведнъж очите му се разшириха.

— Какво? — попита малко по-остро.

Всички се сепнахме. Погледът на Хенри не бе насочен към никого от нас, а бе забит в стената над главите ни, сините му очи се бяха изцъклили.

— Разбирам — каза накрая.

Още бърборене от другата страна.

— Ще ти бъда признателен, ако го помолиш да ми се обади, когато се отбие. Ще ти оставя номера си.

Странно изражение бе изписано на лицето му, когато затвори. Всички го бяхме зяпнали.

— Хенри? — каза Чарлс. — Какво става?

— Тя е ядосана. Изобщо не се притеснява. Очаква го всеки момент да се появи през вратата. Не зная — обясни той, загледан в пода. — Това е много странно, но каза, че някаква нейна приятелка, момиче на име Рика Талхайм, видяла Бъни днес следобед пред Първа Върмонтска банка.

Бяхме прекалено втрещени, за да можем да кажем нещо. Франсис се изхили кратко и невярващо.

— Боже — каза Чарлс. — Това не е възможно.

— Разбира се, че не е — отвърна сухо Хенри.

— Защо някой ще си измисля?

— Нямам представа. Хората си въобразяват, че виждат какво ли не. Разбира се, че не го е видяла — сопна се Хенри на Чарлс, който изглеждаше доста обезпокоен. — Не знам обаче какво да правим сега.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами някак си не става да се обадим и да кажем, че е изчезнал, след като някой го е видял преди шест часа.

— Добре, тогава какво ще правим? Ще чакаме?

— Не — отговори Хенри, като хапеше долната си устна. — Ще трябва да измисля нещо друго.

— Къде, по дяволите, е Едмънд? — попита Джулиан във вторник сутринта. — Не знам колко дълго възнамерява да отсъства, но е много глупаво от негова страна да не ми се обади.

Никой не му отговори. Изненадан от мълчанието ни, Джулиан вдигна поглед от книгата.

— Какво не е наред? — попита той шеговито. — Какви са тези гузни физиономии? Може би — продължи по-хладно, — някои от вас са се засрамили, защото не бяхте добре подготвени за вчерашните уроци.

Видях Чарлс и Камила да се споглеждат. По неизвестна причина точно тази седмица Джулиан ни бе затрупал с работа. По един или друг начин всички успяхме да предадем писмените си работи, но никой не бе успял да навакса с текстовете за четене и вчера часовете бяха белязани от доста мъчителни мълчания, които дори Хенри не можа да наруши.