Дни на кръв и звездна светлина

Счупените остриета бяха обезоръжени и се разминаха само с леки рани. Когато един от тях все пак направи вял опит да вдигне меча си от пода, достатъчно бе само озъбена усмивка и поклащане на глава от страна на Лираз, за да застине като гузно дете, хванато да върши бели.

– Просто останете по местата си – каза тя. – Демонстрирайте умението си да стоите неподвижно и нищо няма да ви се случи.

Всички застинаха неподвижно, изпълвайки пространството с телата си – толкова голямо пространство, толкова мускулна маса, а никаква полза. Никой досега не беше заплашвал живота на сребърните мечоносци и ако Лираз и Хазаел поискаха да ги убият, нищо нямаше да ги затрудни. Но те не желаеха да ги убиват и всичко се размина почти без никаква кръв. Мишената беше Йорам, а той лежеше забравен в плитката вода, чийто цвят преминаваше от розово към наситеночервено. Яил беше следващият.

Само че Яил го нямаше.

– Акива – само каза Лираз. – Яил.

Акива всичко разбра. Тримата извънбрачни владееха центъра на помещението. Вътре беше тихо. Най-много две минути да бяха минали, откакто острието на Акива прониза сърцето на неговия баща. Обезоръжи Намаис и Мизориас – сражаваха се добре, но не чак толкова добре – и ги повали в безсъзнание с дръжката на меча, за да предотврати евентуални прояви на героизъм, което би го принудило да ги убие. Единият падна по лице и докато Акива го преобръщаше с крак, за да не се удави в плитката алена вода, Яил изчезна.

Къде? Дори да се е измъкнал през някой таен изход, не беше успял да вземе и племенника със себе си.

Акива изгледа продължително престолонаследника със смразяващ поглед. Яфет беше придърпал една от прислужничките като жив щит пред себе си. Тя стоеше окаменяла, прилепена до гърдите му, а той стискаше дългата ѝ плитка в ръка, както някой достоен мъж би стискал меча.

"Ето го новия император", помисли си Акива.

Където и да беше отишъл Яил, досега трябваше да е вдигнал всички на крак. Акива се приготви за ответен удар. Изненада се, че още не е нанесен; очакваше стражите при портата Самех първи да чуят звън на оръжие и да нахлуят при тях. Тогава тримата с Хазаел и Лираз ще направят заклинанието, ще станат невидими и ще полетят, проправяйки си път за бягство сред всеобщия хаос.

Само дето не настъпи никакъв хаос.

"Сигурно тези дебели стъклени стени не пропускат никакъв звук", помисли си Акива. Сред тази неестествена тишина новопостигнатият сиритхар постепенно започна да напуска Акива, сякаш го беше споходил и си тръгваше по своя воля; сетивата му изгубиха необикновената си чувствителност. Погълнат от спусналия се пред очите му полумрак и постепенно губещ свръхспособностите си, Акива огледа помещението. Групата придворни ласкатели стоеше като прикована за пода, всички напълно втрещени; зяпаха с усти като риби на сухо във влажния въздух. Погледът му се плъзна по тях. Халас беше загубил самодоволното си изражение.