Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Исках да знам какво е собственото дребнаво отмъщение на Баронс. Но отново чувствах проклетата двойственост. Разкриващото се тук беше много далеч от това, което всички си мислеха. Само аз знаех истината.
Това, за което се караха, не беше кралицата. Беше наложницата отпреди стотици хиляди години, която някак беше станала Сийли кралица. Дали кралят най-после не беше получил това, на което се е надявал? Дали продължителното време във Фае не беше направило любимата му Фае? Дали балансът, който светът „желаеше“, както предположи момчето със замечтаните очи, беше превърнал една смъртна в заместничка на кралицата, както накрая щеше да превърне Крисчън в заместник на принц?
Ако аз бях кралят, защо това не ме обнадеждаваше? Наложницата най-после беше Фае. Разтърсих глава. Не можех да мисля по този начин. Просто не се получаваше.
– Мак – промърморих. – Само Мак.
Баронс ми хвърли остър поглед, който казваше: „Отложи го за по-късно, госпожице Наложница!“.
– Вижте, момчета! – казах. Четири древни чифта очи ме прободоха и аз примигнах към двамата шотландци. – О, вие двамата изобщо не сте каквото изглеждате, нали?
– Дали някой в тази стая е? – каза сприхаво Баронс. – Какво предлагаш?
– Най-безопасно за нея е тук – казах сбито.
– Това казвам през цялото време – изръмжа Баронс. – Това крило е защитено по същия начин, по който и книжарницата. Нищо не може да се пресее вътре – В’лане изсъска – или навън. Нито Сийли, нито Ънсийли могат да се доберат до нея. Не позволяваме на никой да влезе в стаята с дрехи. Рейни се грижи...
– Сложил си я при родителите ми? – казах невярващо. – Хората влизат голи?
– Къде другаде бих могъл да я сложа?
– Кралицата на Фае е в онази стъклена стая с мама и татко? – гласът ми се издигаше. Не ми пукаше.
Той сви рамене. Очите му казваха: Не съвсем, и двамата го знаем. Ти дори не си от този свят.
Моите казваха: Не ми пука коя може да съм била в някой друг живот. Знам коя съм сега.
– Отнема време и ресурси да се защити едно място толкова добре, колкото стаята, в която са Джак и Рейни. Няма да повторим усилията си – каза той.
– Замъкът Келтър беше защитен от самата кралица – каза Дагиъс. – И е далеч от Дъблин, където Шинсар Дъб, изглежда, е склонна да броди. Това е по-добрият избор.
– Тя остава. Не съм отворен за обсъждания. Ако не ви харесва, опитайте се да я вземете! – каза равно Баронс и в тъмните му очи видях очакване. Той се надяваше да опитат. Беше в настроение за бой. Всички в стаята бяха. Дори аз, осъзнах стреснато. Внезапно разбрах мъжете. Имах проблем, който не можех да реша. Но ако можех да създам разрешим проблем, като юмручен бой и да сритам нечий задник, това със сигурност щеше да ме накара да се чувствам по-добре за известно време.
– Ако тя остане и ние оставаме – каза Дагиъс решително. – Пазим я тук или я пазим там. Но ние я пазим.
– А ако те останат, аз също оставам – от гласа на В’лане капеше лед. – Никой човек няма да брани кралицата ми, докато аз съществувам.
– Има просто решение за това, фейо. Ще те накарам да спреш да съществуваш.
– Сийли не са наш враг. Ако го докоснеш, имаш всички нас срещу себе си.
– Мислиш, че не бих могъл ли, планинецо?
За момент напрежението в стаята беше непоносимо и вътрешното ми око видя как всички се хващаме за гушите.
Баронс беше единственият от нас, който не можеше да бъде убит. Нуждаех се от шотландците, за да изпълнят ритуала по повторното погребване, а В’лане и неговият камък трябваше да помогнат да хванем Книгата. Един бой точно сега беше много лоша идея.
– Значи се разбрахме – изчуруликах весело. – Всички остават. Добре дошли в „Честър-Хилтън“! Да приготвим леглата!
Баронс ме погледна, сякаш съм откачила.
– После нека излезем и да си намерим нещо за убиване! – добавих.
Дагиъс и Киън изръмжаха одобрително и дори В’лане изглеждаше облекчен.
Тридесет и две
Измъкнах се от душа и се погледнах в огледалото. Откакто бях завлякла болящото си тяло по стълбите в КДБ до стаята си преди двайсет минути, натъртванията ми бяха намалели с четирийсет процента. Прокарах пръсти през едно особено лошо на ключицата. Бях решила, че чувам пукане и се притеснявах, че има нещо счупено, но това беше само гореща, подута контузия и оздравяваше забележително бързо.
Какво ми имаше? Може да подозирах, че имаше нещо общо с това, че съм... е, не Наложницата, но никога не бях оздравявала толкова бързо като дете. Бях тичала с ожулени колене постоянно.