Злокобен танц

Това е вълнуваща, фундаментална промяна в готическата символика. Преди време критиците са приемали Лошото място като символ на утробата — т.е. предимно сексуален символ, което превърнало готиката в безопасен начин да се говори за сексуални страхове. Парк и Мейлин твърдят, че новата американска готика, създадена в двадесетте години след публикуването на „Свърталище на духове“ на Шърли Джаксън, също използва Лошото място като символ на сексуални интереси и страхове, но интересът е към личността и страхът е от личността. Ако някой ви попита защо интересът към хорър литературата и към страшните филми в последните пет години толкова се е повишил, можете да им кажете, че повишеният интерес към хорър жанра в края на седемдесетте и началото на осемдесетте съвпада с развитието на такива терапии като ролфинг и първичен писък136 и че повечето популярни филми на ужасите като „Екзорсистът“ и „Те дойдоха отвътре“ на Кроненбърг са примери от новата американска готика, където вместо символична утроба, имаме символично огледало.

Това може да ви звучи като камара академични дивотии, но не е така. Целта на хорър литературата е не само да изследва табутата, но и да утвърди собственото ни доволство и положителна нагласа съм статуквото като ни демонстрира преувеличени версии на възможните неприятни алтернативи. Подобно на най-страшните кошмари, добрите литературни страхотии обръщат статуквото с хастара навън. Това, което ни плаши най-много у господин Хайд, вероятно е фактът, че той е бил част от Д-р Джекил през цялото време. И в едно общество като американското, все повече обзето от култа към себе си, не е чудно, че хорър жанрът се изменя така, че да ни демонстрира едно отражение, което изобщо няма да ни хареса — нашето собствено.

Докато разглеждаме „Съседската къща“ установяваме, че това всъщност не е история за призраци — в къщата, притежавана последователно от семейство Харалсън, Шийхан и Грийн няма никакви традиционни призраци. Вместо Призракът, явно трябва да извадим друга карта от нашата Таро колода — същата карта, която винаги изниква, когато си имаме работа с нарцисизма: картата на Върколака. Повечето традиционни истории за върколаци, съзнателно или неволно, се придържат към мита за Нарцис. Във версията на Лон Чейни Младши, наблюдаваме как Чейни наблюдава себе си в задължителната водна повърхност докато се трансформира от чудовище обратно в Лари Талбът. Съвсем същата сцена откриваме и в телевизионната продукция „Невероятният Хълк“, докато Хълк си връща формата на Дейвид Банър. В „Проклятието на Върколака“ на студио Хамър сцената е повторена още веднъж, като този път Оливър Рийд е този, който се наблюдава, докато минава през тази метаморфоза. Истинската заплаха от съседската къща е, че преобразява хората в онова, което те най-силно ненавиждат. Тайната на съседската къща е, че се явява съблекалня за върколаци.