Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Ако книгата има някакъв по-сериозен проблем, то това е начинът, по който ние възприемаме Уолтър, Колкит и третата най-важна героиня, Вирджиния Гътри. Ние не изпитваме особена симпатия към тях. И макар да не е задължително героите да са симпатични, на читателите може да им е трудно да разберат защо Сидънс толкова си ги харесва, както сама заявява. През по-голямата част от повествованието самата Колкит е доста неприятна: суетна, обзета от класови и финансови предразсъдъци, сексуално ограничена, но с подсъзнателен стремеж към ексхибиционизъм. „Ние обичаме животът ни и вещите ни да работят гладко“, заявява тя още в началото с влудяващо самодоволство. „Хаосът, насилието, безредиците, безумието ни разстройват. Но не ни плашат, защото ние сме отлично запознати с тях. Гледаме новини, активно участваме в личната си форма на доста либерална политика. Знаем, че сме си построили защитна черупка, но сме работили здраво за средствата, чрез които да си я позволим и сами сме си я избрали. Така че със сигурност имаме право да постъпим така.“
В интерес на истината, това начало цели да ни подготви за промените, които ще се случат с Колкит и Уолтър в резултат от свръхестествените безредици в съседство — онази проклета къща, по думите на Боб Дилън, „връща всичко обратно у дома“. Сидънс несъмнено се опитва да ни каже, че постепенно семейство Кенеди се озовава на ново ниво на социално самосъзнание. След епизода със семейство Шийхан, Колкит казва на мъжа си: „Знаеш ли, Уолтър, ние никога и за нищо не сме си залагали главите. Никога не сме рискували нищо, наистина ценно. Винаги сме вземали най-доброто, което животът е могъл да ни предложи… и никога не сме се отплащали.“ Ако това е така, значи Сидънс постига пълен успех. Накрая семейство Кенеди заплащат с живота си. Проблемът на романа е, че от гледна точка на читателите, платената цена напълно покрива задълженията.
Мнението на самата Сидънс за значението на израсналото социално самосъзнание на семейство Кенеди е доста по-мътно, отколкото ми се ще да бъде. Ако промяната ги прави победители, то победата им е Пирова. Собственият им свят е разрушен от убеждението, че трябва да предупредят света за съседската къща, но това убеждение явно не им помага да постигнат вътрешен мир и в крайна сметка книгата, изглежда, заявява, че победата им е куха и безсмислена.
Колкит не си слага просто широкополата шапка, когато излиза в градината. Тя си слага мексиканската широкопола шапка. Тя с основание се гордее от работата си, но читателят може да се почувства неловко, изправен пред нейната невъзмутима увереност във външния й вид: „Имам всичко, което искам, и не се нуждая от ласкателствата на всеки младок, макар че, да си призная, съм се радвала на вниманието на неколцина в моята агенция.“ Знаем, че изглежда добре в прилепнали джинси, самата Колкит услужливо ни го посочва. И не можем да се отърсим от усещането, че, ако книгата беше написана година-две по-късно, Колкит щеше да се хвали, че изглежда добре в прилепналите си джинси Келвин Клайн. Работата е там, че тя не е човек, на когото повечето хора биха симпатизирали с готовност, но дали личните й слабости помагат или пречат на гладкото спираловидно пропадане на романа към пълната катастрофа, е нещо, което всеки читател трябва да реши за себе си.
Друг проблем на книгата е диалогът. В един момент Колкит прегръща новопристигналата Анита Шийхан и й казва: „Отново добре дошла в квартала, Анита Шийхан. Понеже ти си съвсем ново лице и дама, която аз изключително харесвам, се надявам да си много, много щастлива тук.“ Не се заяждам със самото пожелание. Просто се чудя дали реалните хора, даже на юг, наистина се изразяват така.
Въобще, да обобщим: главният проблем на „Съседската къща“ е твърде неясното развитие на героите. По-малък проблем е свързан със самото изпълнение — той се забелязва предимно в диалозите, понеже речта на разказвачката е приемлива, а описанията някак странно красиви. Но като готически роман, книгата е несъмнен успех.