Хайка за вълци

Селските власти скоро капитулираха пред този всенароден култ към читалището и не само че опростиха глобата за незаконното строителство, ами отпуснаха и средства за довършване на сградата. Намериха се мазачи и дърводелци, намери се дъсчен материал за сцената, тухли за пода и столове за салона. На следната година общината предостави на читалището и десет декара нива от поземления фонд, която младежите обработваха доброволно. Доходите от тази нива отиваха за обзавеждането на читалището. Бяха купени плат за завеса, петромаксова лампа, печка и, най-важното, нов-новеничък грамофон с много плочи, с една дума, читалищният салон изцяло се модернизира и реконструира, а това създаде благоприятни условия за усъвършенствуване на старите танци и изучаване на нови. Новите танци обаче изискваха и модернизиране на облеклото. Не можеше да се танцува валс например с потури, навуща и калпак на главата, а след танца да се поклониш на дамата си и да й речеш: „мерси“. Новото облекло се наложи като неотменна повеля и стана причина за появата на новата мода.

Пръв от селските младежи, пак по примера на Иван Шибилев, брат ми Стоян свали потурите и антерията и облече сако и панталон, а на главата си сложи каскет. Взеха от къщи един топ домашен шаек, боядисан с орехова шума, и го отнесоха с Иван Шибилев при шивач, който знаел да шие градски дрехи. Мама продаде кошница яйца и още някои неща, даде парите на брат ми и той донесе новия костюм. Навръх Великден, когато на мегдана се събра хорото, у дома дойдоха Иван Шибилев и няколко младежи, влязоха в стаята и брат ми облече новия костюм при тържествено мълчание. Иван Шибилев го огледа от всички страни и произнесе кратко, но пророческо слово: