Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
— От болницата не си направиха труда да ми съобщят, че са те изписали — оплака се тя.
— Договорът ми все още не е прекратен.
Подире й вървеше Свети Колин. Тежкият кръст на гърдите му се поклащаше в ритъм с крачките.
— На смяна ли отиваш?
— Налага се. Докато Франкен не прати заповед.
— Не отивай.
Джек се опита да се освободи от прегръдката й.
— Трябва — рече. — Ако не го направя, имат право да ме принудят със сила. Не знаеш колко са железни в тези неща. Освен това искам да работя по разчистването на срутения тунел. Още не са намерили Фрици.
Колин стисна устни.
— Не мисля, че е разумно не само ти, но който и да било да излиза отвън. Имам новини, че тази сутрин драките са сменили позицията си. Изглежда се подготвят за нова атака. И като се има предвид, че два от тунелите са срутени… — поклати многозначително глава.
Амбър вече се беше предала.
— Добре, щом трябва да идеш. Но имам една изненада за теб. — Тя посочи към вратата, през която тъкмо влизаше Ленска с голям куфар.
Джек веднага го позна. Мисълта, какво има вътре, го разтърси. В помещението се възцари тишина, когато Ленска вдигна капака на куфара.
Сташ първи я наруши, като подсвирна възторжено.
— Сега, момчета — обяви той, — ще видите за какво е създаден нашият човек.
— Какво става, Джек? — попита Богс.
— Не просто Джек — не млъкваше Сташ. — Позволете, приятели, да ви представя капитан Джек Сторм… от имперската гвардия. Един от новосформираните доминионски Рицари. А това е бойният му костюм.
Джек, привлечен от близостта на костюма, почти не му обръщаше внимание. Дори вече не забелязваше тълпата. Протегна ръка и докосна мястото, където някога бе изрисувал кръста.
„Привет, господарю.“
— Обличай го — подкани го Амбър.
— С този костюм ли ще тръгнеш? — попита Богс. — Че това си е жив танк!
Джек погледна през рамо.
— Нали ти трябваше допълнителна огнева мощ за разчистването на тунела? И някой, който да потърси Фрици.
— Да, но…
Джек му обърна гръб и заговори на Амбър.
— Зареден ли е?
— Напълно.
— Чудесно. — Съблече ризата, без да чуе тихия й вик, когато зърна издраните му гърди, и посегна към костюма, разтваряйки с привични движения закопчалките. Имаше усещането, че се завръща у дома.
Сякаш му отне цяла вечност да си го сложи. Костюмът бе тежък, а имаше много неща за настройване. Но все пак се справи и дори накрая си постави шлема и го закопча. Фантом го обгърна в могъщите си, ликуващи обятия.
Джек отметна глава назад и нададе вик на радост и възвърната сила — но звукът така и не напусна гърлото му.
Откъм тунелите завиха тревожните сирени на алармите и хората се разпръснаха.
15.
Джек свали шлема.
— Всички да сложат скафандрите! — нареди на Богс, но миньорите вече тичаха към съблекалнята. Стените се разтърсиха от нова поредица взривове. Той сграбчи Амбър за ръката, което я накара да извика от болка, преди да си спомни, че сега силите му са удесеторени и трябва да бъде внимателен. Колин и Ленска подтичваха зад него.
— Трябва да се измъкнем оттук — извика Ленска.
— Тук сме в по-голяма безопасност. Под земята атаките почти не се усещат — обясни му Джек. — Но ще ви трябват скафандри, ако преградите не се затворят.
Тъпанчетата му изпукаха. Най-лошото изглежда се бе случило.
— Побързайте! Нямаме време за губене!
Вратата между помещението и товарната платформа започна да се затваря. Той тласна Колин и Ленска през стесняващия се отвор, но задържа Амбър тъкмо преди да я удари преградата.
Двамата останаха сами в помещението.
— Какво става?
— Или е ударена вентилационната система и помпата за подаване на пресен въздух, или има голям пробив някъде в тунелите.
— Какво ще правим?
Джек се обърна. Коридорът към трапезарията вече беше затворен. Усмихна се мрачно.
— Ще опитаме да се измъкнем, макар че ще е дяволски трудно. Засега смятам да останем тук, докато приключи атаката.
— Но… — Амбър побледня. — С мен какво ще стане?
Джек я погледна. Усещаше как фантом продължава да набира сила. Беше готов да премине и през стени, ако се налагаше. Фантом го обсебваше както никога досега. Джек сви рамене. Плътно прилепнал, костюмът сякаш бе станал неразделна част от тялото му.