Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Не зная кога и закъде тръгваш, но те искам с първата смяна — заяви Богс. Поколеба се, сетне подаде ръка на Джек. — И добре дошъл обратно.

— Открихте ли Фрици?

— Не, но може би ще успеем, след онова, което ни каза. Намерихме къде е копал, за да се измъкне от срутването. Вдигна ръка и разтърка челото си. — Съжалявам, Джек. Мислех, че ще успееш да го контролираш. Когато ни го върнаха от разкопките с обяснението, че им създавал проблеми и не се съсредоточавал върху работата, сметнах, че при нас ще се оправи. Надявах се ти да задържиш похлупака на гърнето.

Сега вече Джек знаеше защо го бяха събрали в един екип с Фрици. Бодна го съжаление.

— Какво всъщност е станало?

— Не знаем още. Но намерихме и трети заряд, който не е избухнал. Изглежда някой преднамерено е саботирал тунелите. Досега не се бе случвало подобно нещо.

— Отвътре или отвън?

— Какво? — попита уморено Богс.

— Питам, зарядите отвътре ли са били или отвън?

— Отвън.

Джек обмисли възможностите. Това означаваше, че го е направил някой, който може да напуска купола, а повечето миньори не биха го сторили дори от това да им зависеше животът. Изглежда Богс току-що бе стигнал до същото заключение.

— Защо питаш?

Джек сви рамене.

— Проклет да съм, ако зная. Ако Фрици не се бе опитал да си пробие път навън и не бе отслабил преградата, силата на взрива щеше да ни помете и двамата. Така че, в края на краищата излязохме късметлии.

Даваше си обаче сметка, че заложилият взрива е познавал доста добре разположението на тунелите и смените.

— По дяволите, Джек! — изруга Богс. — Аз съм само един обикновен началник-смяна. Бъхтя се като вас на договор. Всичко това е прекалено сложно за мен. А и тези разкопки при находището… — той млъкна и стисна устни, сякаш съжаляваше, че се е изпуснал.

Джек се подсмихна.

— Имаш ли друг скафандър за мен?

— На закачалките. — Богс поклати глава и се отдалечи, преди да се изпусне още веднъж.

Появи се Сташ и го зяпна учудено.

— Друже! Гледам, че се върна пак при нас!

— Само за една-две смени — уточни Джек.

— Имаш късмет значи. Винаги съм казвал, че си щастливият ми талисман. — Но изразът на очите му не съответстваше на думите. Джек се почувства неловко. Сташ се приближи към него, тупна го по рамото и му подаде ръка. Заобиколиха го и останалите и също започнаха да го приветстват. Изведнъж се чу шум от високоговорителите и всички утихнаха.

— Жена на етажа. Жена на етажа.

— Исууусе! — подвикна Перез. — Какво става пък сега? — Всички зарязаха Джек и се струпаха до вратата на помещението.

Трябваше да се досети, че е Амбър. Тя си проправи път през смълчаната тълпа, с изопнато лице, както когато бе ядосана или твърде уморена. Видя го, изтича при него и го прегърна. Миньорите започнаха да подсвиркват и подвикват.