Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Имаше малко дим. Той отвори прозореца и след това димът изчезна.
Прибрах се тихо в стаята си и легнах да си помисля.
Дали докато аз сънувах четирите чернокожи момиченца в неделните им рокли, татко също бе имал посещение? Дали го бе навестил покрит с тиня труп от мътните дълбини на езерото, издигнат до повърхността от флотилия покрити с мъх водни костенурки? Труп с пребито и изкривено лице, който шепне: „Ела с мен, ела с мен, долу в тъмното“? С белезници на татуираната ръка? Или мисълта, че това може да е всеки един, наистина всеки, чийто живот завършва самотно и който е забравен и потъва в забравата?
Не знаех и се страхувах да предполагам дори. Но бях сигурен в едно: който и да беше убил онзи непознат, убиваше и баща ми.
Най-сетне сънят ме победи и нежно ме отнесе далеч от тези размисли. Почивах си, а около мен чудовищата ми стояха на стража.
2.
Магическата кутия
Настъпи събота вечер, когато Съветът по изкуствата на Зефир щеше да връчва наградите. Всички си облякохме неделните дрехи, натъпкахме се в пикапа и се насочихме към библиотеката. Нивото на ужаса ми, което се придържаше до около осем по десетобалната скала, вече бе преминало деветото деление. През тази седмица моите тъй наречени приятели постоянно ми разправяха какво може да се случи, когато застана отпред да чета разказа си. Ако предсказанията им се сбъднеха, щяха да ми избият циреи, да се напишкам в панталона и да изкарам обяда си и от двете страни в едновременен изблик на срам и агония. Дейви Рей ми каза, че за да съм наистина в безопасност, трябва да си сложа коркова тапа отзад. Бен прецени, че е по-добре да внимавам, докато вървя към сцената сред всичките тези хора, понеже точно тогава е най-вероятно да ми се случи неприятната случка. Джони каза, че познава едно момче, което се било изправило да чете нещо пред публика и забравило буквите ей там, на място, и започнало да бърбори на език, който звучал като гръцки или зулу.
Е, реших да не ползвам тапата. Но когато видях грейналите в библиотеката лампи и всичките паркирани пред нея коли, започнах да съжалявам за решението си. Мама обгърна раменете ми с ръка.
— Всичко ще е наред — увери ме тя.
— Аха — съгласи се татко.
Отново бе навлякъл татковата си физиономия, но под очите му имаше тъмни кръгове и бях чула мама да му казва, че трябва да започне да пие „Геритол“107. Тя знаеше, че нещо не е наред, разбира се, но не знаеше колко е дълбоко сегашното течение.
— Наред ще е — добави татко.
Съвещателната зала на библиотеката беше пълна със столове, а пред тях стояха маса и ужасният подиум. Още по-ужасно, на този подиум имаше микрофон! Около четиридесет човека седяха на столовете, а кметът Суоп, г-жа Пратмор, г-н Гроувър Дийн и някои от останалите съдии на конкурса обикаляха из залата и се здрависваха с посетителите. Когато кметът Суоп ни видя и тръгна към нас, изпитах желание да се свия и да се пъхна в ъгъла, но татко положи длан на рамото ми и се наложи да остана на място.
— Здравей, Кори! — кметът се усмихна, но погледът му бе нащрек. Вероятно смяташе, че ще откача всеки момент. — Готов ли си да прочетеш разказа си тази вечер?
„Не, сър“ беше честният отговор, но от устата ми излезе:
— Да, сър.
— Е, мисля, че ще имаме доста публика… — той насочи вниманието си към родителите ми. — Подозирам, че ужасно се гордеете със сина си!
— Определено — съгласи се мама. — В семейството никога не е имало писател!
— Той определено има нужното въображение — кметът Суоп се усмихна отново, но усмивката му беше доста суха. — Между другото, Кори, извадих си шапката от килера, мислех да я дам да й оправят формата. Да знаеш случайно какво се е случило с…
— Лутър! — разнесе се силен глас. — Точно човекът, който ми трябваше!
Издокаран в тъмносин костюм и лъхащ на „Аква Велва“108, г-н Долар си проправи път към кмета. През живота си не съм се чувствал толкова облекчен да видя някого.
— Да, Пери? — попита кметът Суоп, обръщайки ми гръб.
— Лутър, трябва да направиш нещо за тази откачена маймуна! — настоя г-н Долар. — Това чудо се качи на покрива ми снощи и нито аз, нито Елън успяхме да спим заради шумотевицата, която вдигаше! Чудовището дори си е свършило работа върху колата ми! Кълна се, трябва да има начин да се хване!
107
Геритол — тоник от витамин B и желязо, предписва се за постоянна умора.
108
„Аква Велва“ („Aqua Velva“) — популярна по това време в САЩ луксозна марка афтършейв.