Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк, скоро всичко ще приключи. Не се безпокой. Това е просто рутинна операция. Трае само няколко минути. И утре ще ме преглеждат лекари. Казват, че са им необходими още прегледи заради упойката. Може би това е хитрост от страна на психолозите, за да ми дадат още време за размисъл. Ще се разбере. Ще вляза в операционната зала чак вдругиден. Не се тревожи за мен. Взех правилното решение. Всичко ще се оправи.
Грижи се за себе си.
В стаята си, излегнат върху детското си легло, Марк прочете отговора на Лили. Моментално се опита да говори с нея, но без успех.
Той прегледа отново съобщенията ѝ. Два пъти. Само едно-единствено изречение се наби в съзнанието му: „Ще вляза в операционната зала чак вдругиден“. По-точно една дума: вдругиден.
Имаше един ден отсрочка, за да открие истината! Марк мислеше само за това. Бе спечелил един ден. Като знак от съдбата. Не всичко бе загубено.
Вгледа се втренчено в долното легло, както в детството си, когато Лили четеше до късно, когато някой съсед бе прекалено шумен или когато той самият се бореше с безсънието си.
Марк и сега не можеше да заспи. В съзнанието му се загнезди една мисъл, подобно на бурен в прекалено добре поддържана градинка. Бе твърдо убеден, че в тази афера всичко е свързано: и убийството на дядо му, и убийството на Гран-Дюк, и вероятно други убийства, за които той не знаеше... И самоличността на Лили!
Кредюл Гран-Дюк бе открил отговора. Бе го открил, преди да го убият. Бе решил да отиде в Юра, на Мон Терибъл. Всъщност това бе напълно логично. Всичко бе започнало там, там и трябваше да приключи. Решението на загадката го чакаше на Мон Терибъл... Или никъде.
В четири часа сутринта Марк рязко скочи от леглото и навлече един пуловер. Какво рискуваше, в края на краищата? Нямаше друга следа, освен тази – да чете и препрочита дневника на Гран-Дюк. Не! Този метод не работеше. Във всеки случай не бе неговият метод. Марк тръгна предпазливо в мрака и се насочи към стаята на баба си.
– Марк? – попита баба му сънено.
– Никол, камионът в движение ли е още?
– Ситроенът?
Смаяна, Никол разтърка очите си. После хвърли поглед към будилника на нощното си шкафче, но не направи никакъв коментар.
– Ами, да, така мисля. Вече изминавам само по няколко километра на година. А последния път, когато го изкарах, той...
– Ключовете все още ли са във второто чекмедже в хола? И документите също?
– Да, но...
Марк целуна баба си по бузата и каза:
– Благодаря. Не се тревожи.
Никол искаше да каже: „Бъди предпазлив“, но думите ѝ потънаха в пристъп на кашлица. Тя допря кърпичката до устата си. Знаеше, че тази нощ вече нямаше да я хване сън. Нито тази, нито следващите нощи.
51
3 oктомври 1998 г., 4 часът и 12 минути
Камионът моментално потегли. Марк вече го бе карал многократно на къси разстояния. От две години само той успяваше да го извади от градината и да го подкара из Диеп, а после – с много маневри да го паркира на мястото му. Никол го бе научила кои са опорните точки, когато го вкарва в градината на заден ход – пощенската кутия и левият капак на прозореца на съседа. Всичко минаваше гладко, ако спазваше препоръките ѝ... Ситроенът на Витрал бе един от последните, произведени във Франция. Пиер Витрал го бе купил през 1979 година, а компанията „Ситроен“ бе спряла производството на митичната камионетка през 1981 година. Пиер бе избрал удължен модел, подобен на камионетките, които използваха месарите през седемдесетте години. Фургонът бе оранжев, с червен, малко сплескан нос, който му придаваше вид на огромно куче. Фаровете наподобяваха очи, а огледалата за обратно виждане, които бяха леко раздалечени, много приличаха на уши. Старо уморено куче от нагъната ламарина. Лили го наричаше „голямото ми кученце“. А това „голямо кученце“ спеше навън и заемаше цялата градина. Пиер бе докарал ситроена с помощта на един свой братовчед – автомонтьор в Ньовил, който все още от време на време го поправяше и поддържаше. Изглеждаше далеч по-нов, отколкото бе в действителност, въпреки че бе изминал двеста осемдесет и три хиляди километра. „Няма да пукне това животно“, казваше същият този братовчед.
Марк нямаше друг изход, освен да му повярва. Въпреки очуканата му каросерия и множеството ръждиви петна, закрепеното с изолирбанд вътрешно огледало и капака, който не се затваряше както трябва. Младият мъж погледна часовника си. Беше малко след четири часа сутринта и Диеп спеше. Прекоси града фантом, наблюдаван само от копринените маски, които ту леко се поклащаха, ту се разлюляваха силно от променливия вятър. Ситроенът вдигаше доста шум, но се движеше. Марк все още не смееше да се изживява като победител. Предстоеше му да измине повече от шестстотин километра. Бе намерил време да погледне картата. Предпочиташе да заобиколи Париж и да мине за по-накратко от север. Бе отбелязал целия маршрут на лист хартия: Ньофшател-ан-Бре, Бове, Комиен, Соасон, Реймс, Шалон-ан Шампан, Сен-Дидие, Лангър, Вьозул, Монбелиар, Мон Терибъл. Бе изчислил, че ще измине разстоянието за десет часа. Ако всичко минеше добре.