Върховният повелител

Освен това той си имаше по-големи грижи. Имардин бе изправен пред опасността от нашествие на чужди магьосници. Сери трябваше да обмисли какво да прави с тях – ако изобщо можеше да направи нещо. Та нали ако Гилдията беше твърде слаба, за да се справи с тези ичани, то какво биха могли да направят немагьосниците?

„Не много – помисли си той. – Но повече от нищо. Сигурно има начини обикновените хора да убият магьосник”.

Той си припомни разговора, който беше водил със Сония преди около година и половина. Бяха обсъждали на шега как да се отърват от ученика, който я тормозеше. Той все още мислеше за тези неща, когато едно от куриерчетата му съобщи, че има посетител.

Сери влезе в кабинета си, провери дали йеримите са все още в чекмеджето му и изпрати Гол да посрещне госта. Когато вратата от ново се отвори, Сери вдигна глава и сърцето му подскочи. Той бързо се надигна от стола.

— Савара!

Тя се усмихна и бавно се приближи до бюрото му.

— Този път успях да те изненадам, Серини.

Той седна обратно на стола.

— Мислех, че си тръгнала.

Тя сви рамене.

— Тръгнах. Но някъде по средата на пътя към границата моите хора се свързаха с мен. Решили са, че някой трябва да остане, за да бъде свидетел на нападението.

— За това не ти е необходима помощ.

— Така е. – Тя седна на ръба на бюрото и наклони глава. – Но казах, че ще ти дойда на гости, когато се върна. Може да стане по някое време преди да се появят ичаните и може да ми доскучае, докато ги чакам.

Той се усмихна.

— А това не бива да го позволяваме.

— Надявах се да го кажеш.

— А ти какво предлагаш в замяна?

Тя повдигна вежди.

— Значи човек вече трябва да плаща, за да ти дойде на гости?

— Може би. Аз просто имам нужда от един малък съвет.

— Така ли? Какъв съвет?

— Как могат обикновените хора да убият магьосник?

Тя се изсмя.

— Не могат. Не и ако магьосникът е подготвен и бдителен.

— Как можем да разберем когато не е?

Тя повдигна вежди.

— Не се шегуваш. Естествено.

Той поклати глава.

Тя замислено сви устни.

— Не виждам защо да не ти кажа, стига да не замесвам моите хора в това. – Тя се усмихна закачливо. – Освен това съм сигурна, че дори и да не го направя, ти пак ще откриеш начин. Но пък може да загинеш междувременно.

— Предпочитам да го избегна – рече Сери.

Тя се ухили.

— И аз го предпочитам. Добре, ако се съгласиш да ме държиш в течение на случващото се в града, аз ще ти давам съвети как да убиваш магьосници. Това добре ли ти звучи?

— Да.

Тя кръстоса крака и го погледна замислено.

— Но не мога да ти кажа сигурен начин за убийството на ичани. Освен, че те не се различават особено от обикновените хора и също правят грешки. Можеш да ги измамиш, ако знаеш как. Нужни са само смелост, блъф и доста голяма доза риск.