Тайната на Ботичели

Разтреперих се като хрътка от мириса на кръв. Изобщо не ми пукаше какво ще ми стори.

— О, да. Типичният език на тосканска пачавра. Е, нищо. Разполагаме с достатъчно месеци, за да оправим и езика ти, наред с редица други неща.

Бях готова да се обзаложа, че точно в този момент тази невъзможна жена се усмихваше под маската си и че не само че не съм паднала в очите й с това свое избухване, а по-скоро съм се издигнала. Очевидно и тя от време на време обичаше словесните двубои — нямах нищо против да продължа:

— Въобще не ми пука какво мислиш за мен, но ти гарантирам, че за нищо на света няма да се омъжа за онзи крастав жабок от Пиза! При първа възможност се връщам във Флоренция!

— И как? — извърна се спокойно към мен тя. — Венеция е разположена върху сто острова, обградени отвсякъде с вода. А всички водни пътища се контролират от баща ти. Съгледвачите му са на всяка крачка и на всеки прозорец. А дори и да си тръгнеш оттук, да не би да си въобразяваш, че в града на Лоренцо ще те посрещнат с отворени обятия? Там предпочитат да съдят по съкратената процедура. Позволи ми да ти разкажа една история за отмъстителността на Лоренцо в действие. Предполагам си чувала за конспирацията на фамилията Паци, нали?

Мадонна! Пак тези шибани Паци?! Навсякъде те! Погледнах я нацупено.

А тя преспокойно продължи:

— Всички Паци платиха за престъпленията си, разбира се, но най-високата цена плати синьор Джакопо де Паци, главата на тази нещастна фамилия. След като предал Лоренцо Великолепния, той избягал от града, но не след дълго хората на Лоренцо го намерили, върнали го насила обратно, хвърлили го в затвора „Барджело“ и започнали да го измъчват. И едва когато вече не бил в състояние да издържи на мъченията, но все още бил жив, го завлекли до Палацо дела Синьория, съблекли го и го увесили от прозорците, за да издъхне там заедно с останалите съзаклятници…

Сред които е бил и архиепископът, както каза брат Гуидо.

— Останките му били погребани в параклиса Паци в „Санта Кроче“…

Мястото, където се бях скрила през онази нощ, за да помоля брат Гуидо за помощ. Но защо всяко изречение ми напомняше за него?!

— Обаче гневната тълпа отворила гробницата му и добрите братя извадили тялото му, след което го заровили близо до бесилото, на неосветена земя — за да успокоят народа. Но дори тогава синьор Джакопо не успял да намери покой. Бил отново изровен и момченцата повлекли тялото му из целия град за въжето, на което бил обесен. Когато стигнали до Палацо Паци, започнали да удрят портите с главата на трупа и да крещят: „Отворете! Великият рицар се върна!“

Майка ми очевидно се забавляваше, разказвайки ми тази история — гласът й бе натежал от жажда за мъст. Забелязах я, че се опитва да отгатне реакцията ми, но аз за нищо на света не бих се издала. Иначе бях толкова уплашена, че имаше опасност да напълня гащите. Боже, какъв човек вбесих само! Дори тълпата го обичаше и мразеше всички, които се изправят срещу него!