Тайната на Ботичели

— А после, когато стана на дванайсет, ти изчезна — обади се тя.

А знае ли защо? Защото се заплеснах по Ена. Видях я на връщане от литургия, когато изостанах от групата. Белите забрадки на сестрите изчезнаха зад ъгъла, докато се възхищавах на красивата рокля на Ена. Защото тогава я помислих за красиво видение, помислих си, че истинската ми майка най-сетне е дошла за мен — на трийсет Ена вече беше достатъчно стара, за да бъде моя майка. Защото тя ми каза, че мога да спечеля цели пет флорина за нещо, което щяло да ми отнеме не повече от няколко мига — че ако посмуча малко една мъжка пръчка и си представя, че е медена бозка, ще разполагам с три монети за себе си и две за нея и тогава и аз ще мога да си купя хубава рокля като нейната. Защото още тогава бях тръгнала с нея до двореца в Рифреди и бях смукала пръчката на един от по-незначителните Медичи, и получих трите флорина, които ми бяха обещани. Защото бях влязла в занаята още на дванайсет години и никога не бях погледнала назад. Защото бях проституирала цели четири години, докато накрая не откраднах една картина и не срещнах един монах, който промени живота ми.

— Пазехме изчезването ти от манастира в тайна от хората в Пиза. Разпространявахме легенди за твоята неземна красота, за манастирското ти образование. Казвахме на всички, че си пълно копие на мен — което си е самата истина. Молех се да те намерим — и това стана. Търговецът на перли Бенволио Малатеста разказал на нашите шпиони за момиче, с което се… срещал.

Бембо ли ме е издал? Виж ти!

— Казал още, че е на възрастта, която търсим, и че действително е копие на мен. — Наклони грациозно маскираната си глава и допълни: — Затова предприехме необходимите стъпки, за да потвърдим самоличността ти.

— Накарала си Ботичели да ме нарисува, за да се увериш, че наистина съм аз, така ли? — втрещих се аз.

— Нищо подобно. Към този момент вече бяхме сигурни коя си и точно това бе причината, поради която беше поканена да позираш за картината. Изборът ти изобщо не беше случаен. Но преди да успеем да те приберем, ти беше изчезнала. Отново. Поразкара ни доста, но ето че най-сетне те намерихме. Вярно е, че не стана по най-добрия възможен начин, за което е виновен преди всичко годеникът ти — от шока по време на бързо развилите се събития на сватбата ти припадна и оттогава насам си в безсъзнание. Затова просто те прибрахме и те докарахме тук.

Годеник значи. Произнесе думата по странен начин, някак си в настоящето, като че ли двамата с Николо дела Торе все още сме сгодени. Обаче лорд Силвио ме е избрал за Николо още докато съм била в люлката. И изобщо не ме е виждал, докато не се запознахме с брат Гуидо.

Брат Гуидо. Едва сега се осмелих да задам въпроса, който трябваше да бъде първи в списъка ми. Но просто се страхувах да чуя отговора.