Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Но що се отнася до всичко останало — до градовете, Седмината, съюза — възможно ли е двамата с моя приятел през цялото време да сме били на грешен път? Наистина ли в картината няма никакво друго послание, освен преклонение пред красотата — моята, на майка ми, на Фиамета, Симонета, Семирамида, а присъствието на Ботичели в ролята на Меркурий да е просто шега от страна на художника? Загледах се в ръцете на майка ми. Носеше огромен пръстен с аквамарин и с някакъв герб — вероятно гербът на фамилията Мочениго. Но на палеца й нямаше никакъв златен пръстен с топките на Медичите. Душата ми се изпълни със съмнение както косата ми — със солени пръски.
— Ама… — започнах, но бях прекъсната от поглед, зелен като замръзнало море.
— Да не съм те чула никога повече да говориш по този въпрос! Това е моя молба, предупреждение и моя заповед към теб като твоя майка!
И съмненията ми се стопиха в тънката мъгла — да, тук наистина се криеше нещо, иначе тя не би ме предупреждавала толкова строго. Внезапно дожаресата се приведе напред, но го направи толкова плавно, сякаш беше едно цяло с лодката и морето, и допълни:
— Държа да бъда разбрана правилно. Двамата с баща ти ще се нуждаем от твоето пълно съдействие, ако ще ти помагаме по въпроса за твоя… нещастен приятел. Постъпките ти вече успяха да поставят семейството ни в достатъчно неудобно положение в очите на флорентинския двор, а може да са имали и по-лоши последствия. Именно поради тази причина преценихме, че с теб е най-добре да си тръгнем преди празненствата в замъка на Медичите. Дожът, моят господар, естествено остана, за да успокои доста вбесения ни приятел и да оправи дипломатическите отношения, но съвсем скоро ще се върне при нас.
Сърцето ми се качи в гърлото при мисълта, че скоро ще се запозная с баща си — с онзи мрачен, безцветен мъж с чудатите церемониални одежди. Странното е, че през всичките тези години, когато мислех за майка си, нито веднъж не ми беше хрумвало, че имам и баща. Единствените венецианци, които познавах, бяха онези, с които съм се чукала, затова съвсем естествено бях приела, че съм копеле, заченато от някой моряк по време на бързо отскачане на брега, който още на следващия ден е потеглил към друго пристанище. Дори и да си го бях представяла, за нищо на света не бих допуснала, че е такъв, какъвто е. Всъщност все още не можех да повярвам, че моят баща е господар на всичко това около мен.
Вторачих се нацупено в приказния град, който изплуваше бавно от мъглата — едновременно грандиозен и покварен. И сякаш за да илюстрира двойствената си идентичност, градът ни предложи интересна гледка — навлязохме в малък страничен канал с палати от двете страни и мост, по чиито перила висяха десетки чифтове женски гърди. Работещите момичета рекламираха даденостите си пред преминаващите пътници. Преди мъглата да погълне моста и надписа, успях да разчета: Понте дела тете — „Мостът на циците“. И сега, както и преди броени дни във Флоренция, поглеждайки тези момичета, аз си спомних, че съвсем доскоро също бях като тях. Ала днес сърцето ми се изпълни по-скоро със завист, отколкото със съжаление. Завиждах им за простичкия и безметежен живот — да мислиш единствено за следващия си клиент и за следващия си доход, как да се облечеш и колко бързо да се съблечеш… Бях дотолкова потънала в мислите си, че ми бе необходимо известно време, докато си дам сметка, че майка ми казва нещо:
— … трябва да се снишим и да изкараме зимата тук — тъкмо завърши.
Майко Божия!
Огледах с неприкрит ужас стъкления град — зимата, тук?! Та сега сме едва август, как ще изкарам половин година на това място?
Реакцията ми не убягна от вниманието на майка ми и тя продължи:
— Скъпа моя, в момента много неща са заложени на карта, велики неща! И ние… сме длъжни да бъдем част от тях! Следващото лято, когато навършиш седемнайсет, вдигаме сватбата ти — така, както гласи договорът ни с пизанците. И можеш да бъдеш сигурна, че когато отново се срещнеш с Николо, вече ще бъдеш съвсем различна! Наясно съм как си прекарала юношеството си — за съжаление. Вярно е, че ще трябва да пренапишем историята ти, но ти гарантирам, че всичко може да бъде постигнато. Обещавам ти, че с настъпването на пролетта ти вече ще бъдеш истинска принцеса на Серенисима