Червени морета под червени небета

— Да — отвърна Локи. — Джабрил, това е Калдрис, моят майстор мореплавател. Калдрис, Джабрил е действащ помощник-капитан под началството на Жером. Слушай! — Локи издигна глас, но не до крясък, а само колкото да проехти над водата до невидими уши. — Дойдох с лодка за шестима, но наблизо имам лодка за четирийсет души. Трябват ми двама, за да ми помогнат да гребем. След няма и половин час потегляме!

Двама млади затворници излязоха отпред — изглежда, нямаха търпение да се заловят с каквото и да било, което би облекчило скуката от всичко преживяно.

— Така! — Локи се качи в малката лодка след Калдрис и двамата моряци. — Жером, Джабрил, пазете реда и тишината! Опитайте се да отделите тези, които могат да се заловят веднага за работа, от онези, на които ще са им нужни няколко дни, за да си възстановят силите.

На около половин миля от Обветрената скала бе закотвена дълга лодка, невидима на лунната светлина, докато фенерът на Калдрис не я освети от около петдесет крачки. Двамата с Локи бързо издигнаха малкото й платно, а после бавно, но сигурно поеха обратно към затвора заедно с двамата бивши затворници, които гребяха подире им е малката лодка. Локи се оглеждаше нервно — забеляза едно-две платна да бледнеят на далечните хоризонти, но по-наблизо нямаше нищо.

— Слушайте ме добре — рече той, щом вързаха лодката на пристана и бъдещият му екипаж я наобиколи. Приятно се изненада колко бързо те се бяха заели с належащата работа. Разбира се, в това имаше логика — това бяха моряци от конфискувани кораби, а не закоравели престъпници, осъдени за отделни престъпления. Това не ги правеше светци, но беше хубаво поне веднъж нещо непредвидено да работи в негова полза. — Тези, които са способни, да хващат веслата. Не се срамувайте, ако засега нямате сили — знам, че някои от вас са прекарали там долу твърде много време. Просто седнете в средата на лодката и си кротувайте. По време на плаването ще се съвземете. Имаме много ядене.

Това ги поободри. Локи знаеше, че щом поемат по море, дажбите им лесно можеха отново да се сведат до затворническата помия, която изоставяха тук, но имаха запаси от прясно месо и зеленчуци за още доста дни наред.

Под строй, бившите затворници се качиха на борда на лодката. Скоро покрай планширите се бяха наредили онези, които смятаха, че имат достатъчно сили, и веслата се плъзнаха в улеите си. Джабрил застана на носа и махна на Локи и Калдрис, когато всичко бе готово.

— Така — рече Локи. — „Вестоносец“ е закотвен южно от Марината на мечовете, откъм морето, и не му трябва нищо, освен екипаж. Един страж е на нощна вахта — аз ще се оправя с него. Само ни следвайте и се качете на борда, след като аз се кача. Мрежите са спуснати, отбранителните средства са прибрани.

Той застана на носа на малката лодка и зае, както се надяваше, подходяща царствена поза. Джийн и Калдрис хванаха веслата, а последните двама затворници седнаха на кърмата. Единият държеше фенера на Калдрис.