Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Както се знае, виното тече по-добре през весели гърла, отколкото през тъжни. Онази нощ в двореца се чуваха едновременно и чудновати, и страховити истории за това, което бяха преживели християните след тяхното пристигане в Светите земи.
Принцът на Антиохия знаеше доста за човека, който представляваше най-голяма заплаха за мира там: Рено дьо Шатийон.
Според него Рено носел разруха навсякъде, където се намирал. Познавал го добре още от детството си, когато Рено пристигнал в Антиохия и се ползвал от услугите на баща му. Той си спечелил воинска слава и след няколко години бил възнаграден от Констанс, сестрата на принца.
Всички амбициозни, но разумни мъже биха били доволни да бъдат принцове на Антиохия, богати и уважавани. Но не и Рено, чийто апетит не можел да бъде задоволен.
Той желаел да се хвърля в битки и грабежи, но нямал нужните пари и не можел да се надява да се възползва от богатството на общността, за да задоволи личните си амбиции. Ето защо ограбил Амери дьо Лимож, архиепископа на града, като го вързал гол на един стълб посред бял ден, а тялото му намазал с мед. Най-накрая архиепископът, измъчван от атаката на рояк пчели и на слънчевите лъчи, се съгласил да даде на негодника сумата, която бил поискал.
Сега той разполагал с военна сила и не му оставало нищо друго, освен да открие прицел за следващия си грабеж. Между възможните мишени Рено избрал Кипър, действителна провинция на Византийската империя начело с Мануел Комнин, най-опасния от всички неприятели.
Рено опустошил острова по най-жестокия начин. Отрязал носовете на всички християнски проповедници. Хората му изнасилили монахините, ограбили църквите и опустошили реколтата. Когато се върнал в Антиохия, той бил изключително богат. Но репутацията му била напълно разрушена.
Както можеше да се предположи — освен когато става въпрос за Рено дьо Шатийон — император Мануел Комнин изпратил византийската армия срещу Антиохия. Рено дал вид, че се разкайва, и императорът постъпил глупаво, като му се извинил, в замяна на което Шатийон му върнал плячката си.
Други биха се поучили от това. Но не и той! Две години по-късно Рено предприел нов поход срещу християните от Армения и Сирия, които, естествено, ни най-малко не били очаквали да бъдат нападнати от свой едноверец. Плячката била значителна. Броят на жертвите християни — също.
Но когато се върнал в Антиохия тежко натоварен, Рено бил хванат в плен от Мажд Алдин и се оказал в едно от малкото достойни за него места: един от затворите на града.
Както се разбрало, нито един християнин не пожелал да плати откуп за този жалък авантюрист, смятайки, че той ще е на сигурно място, докато е зад решетките. И така тук историята трябвало да приключи за щастие на всички.
Принц Боемон весело вдигна наздравица за своя приятел графа, преди да добави, че продължението на историята било резултат на негова грешка. Графът се засмя, разтърсвайки глава, и помоли да му налеят още за пиене, нещо, на което Арн се отзова на драго сърце.
Боемон действително бил отговорен за развоя на събитията. Това продължило десет години. По онова време Саладин бил далеч от мисълта да сплоти сарацините, защото щял да се изправи пред възможно най-много трудности. През 1175 г. една от неговите армии била пред стените на Алеп, който бил под властта на сарацините, а друга — пред тези на Хомс, който бил под управлението на християните. Нито един от двата града не бивало да попадат в неговите ръце. Това била и причината, заради която граф Раймонд изпратил своите хора на помощ на Хомс. Саладин бил принуден да изостави Алеп, за да отиде в Хомс.
До този момент всичко вървяло по вода, въздъхна графът леко развеселен. Но като знак на благодарност управникът Гюмюшликен от Алеп искал да покаже добрите си намерения спрямо християните и освободил голям брой затворници.
— Действително, с това той не искаше да им направи лоша услуга, нито пък да направи добро на Саладин — въздъхна графът още по-весело пред слушателите си, които сега със зяпнала уста очакваха продължението. — Но между освободените бяха и Рено дьо Шатийон, и Жослин дьо Куртене!
Събралите се приятели започнаха да се превиват от смях, като научиха за услугата, която управникът на Алеп направил на приятелите си християни.
— Всеки знае продължението на историята — продължи графът. — Рено дьо Шатийон, тогава беден като църковна мишка и дълбоко ненавиждан от всички разумни хора, придружи Жослин дьо Куртене в Йерусалим, където се случиха нещата. Крал Амори умря, като остави трона на още невръстния Балдуин IV. Майка му успя също да се върне в двореца, където отдавна й бе забранено да се появява. Причините никой не знаеше. Брат й Жослин не се поколеба да си намери място, което да го удовлетворява, а Рено с помощта на Агнес — богатата вдовица Стефани дьо Мили от Керак и Монреал в Йордания. И ето, познатият на всички злодей се оказа отново богат човек, облечен във власт!