Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
— Да — отвърна Арн. — Но това не е краят. Нашите походи, нашата свещена война е започнала за нас, понеже поклонниците ни не са имали достъп до Божи гроб. А ако евреите на халифа можеха да се молят вече в града ни както неверниците сарацини? Помислете, отче! Моля ви да не прибързвате и да изричате неща, за които ще съжалявате след това. Не забравяйте това, което нашият велик учител свети Бернар казва за евреите: "Ако някой удря евреин, удря син Божий!". Това, което искам да кажа, е много просто: ако желаем да опазим този град, какво по-хитро можем да направим, за да лишим джихада от неговата свещена индивидуалност?
— Споделяш ли това мнение, Арно? — попита предпазливо абат Луи.
— Да, но е необходимо повече време за размисъл — отвърна без колебание Арно дьо Торож. — Ако ми позволите, отче, смятам, че трябва да си живял дълго време във франкски колонии, за да разбереш добре тези неща. Воювам от тринадесет години, а моят приятел Арн от още повече. Знаем и двамата, че мъже като Саладин и тези, които ще дойдат след него, ще съберат много повече войници срещу нас, отколкото ние ще сме способни някога да убием. Стигнали сме до момент, в който Саладин се е съюзил с всички наши неприятели. Някога той се е бил повече срещу тях, отколкото срещу нас. Трябва да послушате сърцето си. Искате ли наистина Арн и аз, както и нашите братя и всички обикновени хора, които са поели кръста, да умрем, защото твърдим, че мечът е единственото оръдие, с което разполагаме? Или предпочитате вярващите винаги да имат достъп до Божи гроб, където сте имали и вие възможност да се помолите?
— Това, което казваш, велики магистре, граничи с богохулство! — изчерви се абат Луи. — Според тебе Господ би защитил тези, които са се жертвали много пъти да освободят Неговия гроб? Господ няма ли да бъде на наша страна в свещената война, когато ние носим праведния кръст в битката? Как можеш да говориш за тези неща, като че ли те нямат отношение към вярата, а сякаш става дума за изглаждане на недоразуменията между съперничещи си принцове?
— Защото е наистина така. Огледайте се какво става около вас! Ние сме много по-малобройни. Това е факт, не богохулство. Неприятелят разполага с един велик предводител, какъвто е Саладин. А ние, кого имаме ние между другото? Агнес дьо Куртене или нейният любовник, този измамник, носещ името Ераклий? Или пък онзи жалък военнокомандващ Ги дьо Лузинян? Такава е истината на земята. Погледнати от небето, нещата изглеждат още по-тъжно, защото начело на християните стои сбирщина от грешници, измамници, жени, водили лош живот, и мъже, отговорни за отвратителни действия. Не съм способен да разбера Божиите пътища повече от вас самия, отче, нито от който и да било друг. Но ако гневът на Господ не се стовари върху нас, ще съм изключително изненадан. Рискуваме съвсем откровено да загубим Светите земи, защото греховете ни изгарят както вечния огън. Ето, това е истината!
През 1099 година, три години преди Божият гняв да се стовари над християните в Светите земи, великият магистър на хоспиталиерите и този на тамплиерите предприеха заедно с йерусалимския архиепископ едно пътуване с цел да бъдат убедени императорът на Германия, кралят на Франция и този на Англия да застанат начело на един нов поход и да изпратят хора, за да защитават Йерусалим срещу Саладин.
Това пътуване донесе огромна сума пари, получена лично от краля на Англия, който се надяваше, че така ще може да получи прошка за убийството на епископ Томас Бекет. Обаче парите не бяха най-важното за Ордена на тамплиерите, който бе по-богат от франкските и английските суверени събрани заедно. Трябваше тези монарси да разберат, че положението е доста деликатно и че Саладин е много по-опасен от своите предшественици. Затова те имаха нужда преди всичко от ефикасни укрепления.
В тези страни сякаш винаги се бе смятало, че християнските народи винаги ще бъдат господари на Светите земи. Да вземеш кръста и да тръгнеш да освобождаваш една Свещена земя, която е била дълго време такава, не изглеждаше, че е най-спешната мисия на всички вярващи.
И що се отнася до тези, които, както по-голямата част от кръстоносците през последния век, желаеха да забогатеят ограбвайки, беше показателно, че малко от тях се връщаха здрави и невредими. Светите земи бяха в ръцете на барони, непоказващи никакви усилия да спрат тези кръстоносци, желаещи да натрупат богатство, криейки се зад религиозните помисли на братята си.