Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Наследник на короната беше Балдуин, седемгодишният син на неговата сестра Сибила. До пълнолетието на детето, т. е. до десетгодишната му възраст, граф Раймонд от Триполи щеше да изпълнява функциите на регент на Светите земи.

Кралят най-категорично извести, че Ги дьо Лузинян няма никога да стане нито регент, нито наследник на короната. Като в замяна на това, за услугите, които граф Раймонд щеше да направи за Светите земи, получаваше град Бейрут към графство Триполи.

До навършването на пълнолетие младият наследник на трона щеше да бъде поверен на грижите на Жослин дьо Куртене, вуйчото на краля, който също щеше да отговаря за възпитанието му.

Ако детето починеше преди десетгодишна възраст, нов наследник ще бъде определен по взаимно решение на Светия престол в Рим, германо-римския император, краля на Франция и краля на Англия.

Докато новият император бъде избран от тези четирима мъже, Раймонд от Триполи ще продължи да упражнява функциите на регент в Светите земи.

Кралят поиска всички присъстващи в залата един по един да се закълнат пред Бог, че са съгласни с неговите последни желания.

Някои от тях изрекоха клетвата изключително уверено — като например граф Раймонд, неговият скъп приятел принц Боемон от Антиохия, Роже дьо Мулен от името на хоспиталиерите и Арн Готски от това на тамплиерите.

Други като архиепископ Ераклий, майката на краля, нейният любовник Амори дьо Лузинян и вуйчото на краля Жослин дьо Куртене го направиха с по-малко ентусиазъм. Но всички се заклеха пред Господ, че ще уважават последните желания на Балдуин IV. Малката количка, в която се намираха тленните останки и последният пламък от духа на краля, бе отнесена за последен път. Царстващата тишина в залата и стичащите се сълзи показваха как повечето от присъстващите си мислеха, че вече никога няма да видят техния малък, но смел крал, преди да бъде погребан в църквата на Божи гроб.