Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Западна Готаланд… От време на време той произнасяше тихо името на родната си страна, като че ли да свикне с тази мисъл.
Когато му оставаха само девет месеца служба, в Йерусалим пристигна пратеник. Арн Готски трябваше веднага да тръгне за Ашкелон, за да ескортира много ценен превоз с тридесет рицари.
Той се подчини незабавно и без да се мръщи, още същият следобед се оказа в Ашкелон.
Това, което го очакваше, беше важно, ала не и неочаквано. Крал Балдуин V бе мъртъв от момента, в който бе оставен на грижите на Жослин дьо Куртене. И така, Арн трябваше да превози трупа му до Йерусалим с родителите му Ги дьо Лузинян и Сибила — майката, която не изглежда, че страдаше.
Арн разбра, че целта на пътуването не беше единствено погребението на това дете. Онова, което се подготвяше, беше не някакъв каприз на властващите.
Плановете на съзаклятниците станаха очевидни два дни по-късно, когато Жослин дьо Куртене обяви своята племенница за наследница на трона.
Арн, който се бе настанил в най-скромната част от помещенията на тамплиерите в Йерусалим, откри абат Луи, който изглеждаше много угрижен. Абатът му разказа за случилото се. Жослин дьо Куртене бързо бе пристигнал в Йерусалим, за да се срещне с граф Раймонд и да го информира за смъртта на малкия крал Балдуин. Бе му предложил да свика великия съвет на бароните и то по-добре в Тивериада, отколкото в Йерусалим. Така щяха да се избавят от опасността в ситуацията да се намеси великият магистър на тамплиерите, който не се бе заклел да се подчинява на последните заповеди на Балдуин IV. Можеше да се намеси и архиепископ Ераклий, който имаше досадния навик да се меси навсякъде.
Когато графът напусна Йерусалим, в Керак пристигна Рено дьо Шатийон начело на отряд от рицари. Жослин провъзгласи своята племенница за наследница на трона. Ако замисълът успееше, това означаваше Ги дьо Лузинян да стане крал на Йерусалим и на Светите земи. Граф Раймонд, братята д'Ибелин и тези, които можеха да се противопоставят на това, предвидливо се бяха оттеглили далеч, а вратите и стените на града, над който тамплиерите имаха власт, не допуснаха никой, освен съзаклятниците да влезе вътре. Сякаш нищо не можеше да спре катастрофата, която щеше да настъпи в страната. Единственият, който се опита да се противопостави на тази промяна в управлението, бе великият магистър на хоспиталиерите Роже дьо Мулен. Той отказа да измени на клетвата, дадена пред Господ и Балдуин IV. Архиепископ Ераклий не се чувстваше длъжен пред нищо. Що се отнася до Жерар дьо Ридфор, той не спираше да отбелязва, че не бе положил никаква клетва и че думата на предишния велик магистър не можеше да го ангажира по никакъв начин.
Коронясването се състоя в църквата на Божи гроб. Рено дьо Шатийон държа реч, в която подкрепи идеята Сибила да бъде истинската наследница, понеже тя бе дъщеря на крал Амори, сестра на Балдуин IV и майка на покойния Балдуин V. След това Ераклий продължи с коронясването на Сибила. Тогава тя взе короната, постави я на главата на мъжа си и сложи скиптъра в ръката му.
На излизане от църквата на Божи гроб се насочиха към пиршеството, което по традиция трябваше да бъде дадено в Залата на честта в двореца на тамплиерите. Жерар дьо Ридфор видимо показа радостта си от това, че с помощта на Господ най-накрая бе успял да си отмъсти на графа, който сега можеше само да стои безпомощен в Тивериада.
Арн присъстваше на коронясването, защото бе отговорен за отряда, който трябваше да бди над сигурността на новите суверени. Тази задача беше изключително мъчителна за него, защото смяташе, че в крайна сметка защитава един клетвонарушител, водещ Светите земи към гибел.
Той се натъжи още повече, когато Жерар дьо Ридфор го накара да отиде при него с цел да го убеди, че не таи никаква омраза, а напротив, научил е много неща, които не е знаел, когато го е отстранил от командването в Йерусалим. Бяха му казали, че Арн е ценен воин, най-добрият рицар и най-добрият стрелец, а освен това точно той бе донесъл победата при Монжизар. И затова искаше да накара Арн да му прости, като му окаже голямата чест да застане начело на кралската гвардия.
Арн се почувства наранен, но се постара да не го показва. Той броеше дните, които го деляха от 7 юли 1187 година и от двадесетгодишнината от деня, в който бе дал обет за подчинение, за бедност и целомъдрие.
Това, което видя през краткия период, докато бе начело на кралската гвардия изобщо не го изненада. Ги дьо Лузинян и Сибила водеха същия нощен живот както и патриаршата Агнес дьо Куртене и нейният брат Жослин.