Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Въпросът бил да се разбере на кого помага един такъв каприз на съдбата: на дявола или на Саладин?
— По повод некадърниците и бандитите — продължи графът, — трябва да се разбере къде отиде и Жерар дьо Ридфор. Той напусна Триполи и службата си при краля, бесен, че е отхвърлен от заможна дама, която силно желаел. Закле се да отмъсти, като стане тамплиер. Рицарите от ордена дотогава бяха — рече графът, като погледна към Арн, — най-върлите му противници. Но оттогава насетне това се превърна в минало. Интересно е обаче да се разбере какъв успех може да има такъв човек сред тамплиерите.
Арн спомена, че Арно дьо Торож бе направил Жерар дьо Ридфор командир на Белия замък.
Графът се намръщи, като каза, че това е твърде важен пост за някой, който не е много състоятелен и с високо служебно положение. Арн се съгласи, но обясни, че това е била цената, която Арно дьо Торож бил готов да плати, за да задържи Жерар дьо Ридфор възможно по-далече от Йерусалим. Защото изглежда Ридфор успявал да си създаде известен брой недостойни за уважение приятели в двореца.
Този весел разговор продължи до зори, макар че бе такъв сезон от годината, през който се зазоряваше по-късно. Онази нощ Светите земи изглеждаха защитени от некадърниците, развратниците и интригантите.
Крал Балдуин IV умря малко след това, както се и очакваше. Граф Раймонд пристигна в Йерусалим в качеството си на регент. В Светите земи мирът настъпи скоро, поклонниците започнаха да се стичат отново, а с тях и така желаните постъпления на пари.
Всичко сякаш се развиваше възможно най-добре.
Точно в този момент новият велик магистър на тамплиерите — Жерар дьо Ридфор, се стовари в Сен Жан д'Акр. Пристигна с кораб от Рим, където орденът се бе събрал на църковен събор заедно с няколко достойни личности, сред които и магистрите на Рим и Париж.
Той доведе със себе си новите братя, които трябваше да застанат в редиците на тамплиерите в Светите земи. И така те се насочиха веднага към Йерусалим.
Арн бе известен за тяхното пристигане само няколко часа преди това да стане. Веднага съобщи на абат Луи и се помоли в покоите си, в една приличаща на цистерцианска килия стая. Имаше време да се подготви да посрещне по подобаващ начин великия магистър на Йерусалим.
Когато ескортът от коне, окичени с черни ленти, влезе в града, той бе посрещнат от хора с бели наметала, които бяха застанали от вратата към Дамаск до зоната на тамплиерите, на входа на която бяха запалени огромни факли, а в Залата на честта бе подготвено пиршество.
Арн ги прие пред голямото стълбище, коленичи и наклони глава, преди великият магистър да хване коня за юздата, само за да покаже, както пишеше в кодекса, че пред Жерар дьо Ридфор стои един най-обикновен коняр. Новопристигналият беше в чудесно настроение и показваше задоволство от приема. След това зае почетното място в залата за пиршеството и даде заповед да започне службата, обяснявайки гръмко и високо радостта си да бъде отново в Йерусалим. За сметка на това Арн нямаше добро настроение и трудно скри това. Най-лошото не бе, че е задължен да се подчинява на най-малките капризи на човек, смятан от всеки за невежа, недостоен за поста си, алчен и мнителен. Най-лошото бе, че сега тамплиерите имаха велик магистър, който е заклет неприятел на регента. Големи черни облаци се показваха на хоризонта в Светите земи.
Когато яденето приключи и по-голямата част от сътрапезниците се настаниха, великият магистър заповяда на Арн и на двама други рицари да го последват в личните му покои. Той беше все така в добро настроение и по всичко личеше, че се радваше на промените, които възнамеряваше да направи.
Седна на обичайното място на Арн, доволен от това, и за миг се загледа в останалите правостоящи.
— Кажи ми, Арн Готски… така е твоето име, нали? Кажи ми, ти и Арно дьо Торож сте били много близки, доколкото разбрах, така ли е? — попита той с преувеличена топлота, зад която прозираше омраза.
— Да, велики магистре, точно така — отговори Арн.
— Следователно може да предположим, че това е причината, поради която той те провъзгласи за командор на Йерусалим? — попита великият магистър, намръщвайки се, като че ли се опитваше да се съсредоточи в нещо.