Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Джордж седна.
— Как успя? — попита той, сочейки уискито. — Има поне един час, докато отворят бара.
Клъф смигна.
— Запознах се с момичето от рецепцията, когато доведох тук Уелс от Сейнт Олбънс. Искаш ли едно?
— Няма да откажа.
Клъф отиде до облицованата с дървена ламперия рецепция и се наведе през гишето. Джордж дочу тих разговор, после сержантът се върна.
— Ей сега ще донесе.
— Благодаря. Как мина обобщаването?
— Много равнопоставено. Нямаше нищо, което би дало повод за обжалване. Съдията просто изложи наличните доказателства, честно и почтено. От една страна те изкара същинска оскърбена девица, от друга обаче заяви, че явно някой лъже и тяхна работа е да преценят кой. Много дълго се разпростря върху разликата между допустимо и изфабрикувано съмнение. Трябва да ти кажа, че съдебните заседатели изглеждаха страшно потиснати, когато излизаха.
— Благодаря, че стоя тук — каза Джордж.
— Беше много интересно.
— Знам, но все пак днес ти е почивен ден.
Клъф сви рамене.
— Да, но нали Стария не ми забрани да дойда?
— Само защото не се е сетил. Къде са момчетата от пресата, между другото?
— Горе, в стаята на Дон Смарт, с бутилка уиски. Теглиха жребий и в залата стои само един от репортерите на местните вестници, който изтегли най-късата сламка. Той трябва да позвъни веднага, щом разбере, че съдебните заседатели излизат. Юристите са в горния салон. Джонатан Причърд крачи напред-назад като баща пред родилно отделение.
Джордж въздъхна.
— Мога да си представя какво му е.
— Като стана дума, как е Ан?
Джордж запали цигара и повдигна вежди.
— Разстройва я това, което чете по вестниците. Тормози я и топлото време. Казва, че има чувството, че влачи постоянно чувал с картофи. — Той ожесточено загриза някаква кожичка на палеца си. — С нейната бременност и този процес, нерви не ми останаха. — Скочи на крака и отиде до най-близкия прозорец. Взирайки се в общинската сграда отсреща, той каза: — Какво ще правя, ако го оправдаят?
— И да се измъкне за убийството, присъдата за изнасилване няма да му се размине — каза успокоително Клъф. — Няма да повярват, че си фалшифицирал онези снимки, независимо от напъните на Хайсмит. Мисля, че най-лошото, което може да се случи, е да решат, че когато си открил снимките, си се увлякъл и си решил да го спипат на всяка цена и за убийство.
— Но нали Рут Картър откри пистолета, преди да намеря снимките — възрази Джордж и изгледа възмутено Клъф.
— Съдебните заседатели могат да мислят, че това е само ваше твърдение — подчерта Клъф. — Виж, каквото и да мислят, няма да има и помен от съмнение за изнасилването. Нали беше в залата, когато им показаха снимките. Това беше моментът, когато съдебните заседатели се обърнаха срещу Хокин. Вярвай ми, сигурно умират от желание да намерят начин да го признаят за виновен и по двете обвинения. Ето, питието ти дойде. Седни и спри да нервничиш, ще ме изнервиш и мен — допълни той в напразен опит да поразвесели Джордж.
Джордж отиде до масата, взе чашата си, после се върна при прозореца, като спря за миг, за да загледа един яркоцветен отпечатък на викторианска гравюра, без да я вижда.
— Откога заседават?
— Час и тридесет и седем минути — каза Клъф, след като хвърли поглед към часовника си. Внезапно телефонът на рецепцията иззвъня. Джордж се завъртя на пети и се вторачи в младата жена на гишето.
— Рецепция на „Агнето и знамето“ — изпя тя с отегчен глас. Хвърли поглед към Джордж. — Да, имаме. На какво име? — Помълча и се взря в хотелския регистър. — Господин и госпожа Дънкан. Кога пристигате?
Джордж въздъхна раздразнено и се обърна, за да продължи наблюденията си върху сградата на общината.
— Никога не съм можел да разберат защо съдебните заседатели се бавят толкова много — оплака се той. — Би трябвало да гласуват и да приемат решението на мнозинството. Защо пък трябва да са единодушни? Колко ли престъпници са си тръгнали свободни от съда, само защото някой съдебен заседател се е заинатил? В крайна сметка, те не са някакво въплъщение на Висшия разум на Британия, нали?