![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- В Ню Йорк.
- Не, не е там. В Швейцария е - пътувал е с друг полет, но знам, че е тук. - Гласът на наемника стана суров: - Предупредих те какво ще се случи с баща му, ако се намеси.
- Не го е сторил, нали? Единствената причина, поради която е тук, е, за да се убеди, че ще напуснем страната живи и здрави. - Нина хвърли поглед на мълчаливите си спътници. - Предполагам, че освен тия клоуни имаш още хора, които наблюдават наоколо. Ако Еди се появи в града, веднага ще научиш.
- Познавам добре Чейс - каза Стайкс. - Не е от хората, които просто ще си стоят и ще чакат. - Мъжът погледна навън към сивата празнота, налегнала планините. - Той е някъде тук.
- Щом смяташ така, защо не ме накараш да ти кажа къде е?
- Принципно бих го сторил, познаваш ме добре. Но следвам заповеди, така че ръцете ми са вързани... поне за момента. - На устните му се появи противна усмивка.
Нина се обърна на другата страна. Пътуваха в мълчание още няколко минути, пред тях да се израви огромна ъгловата форма. Хотел „Блауспер“ беше построен на сравнително равна земя навътре в планината, горната станция на лифта представляваше едно от крилата му и се намираше в близост до пистата за шейни. Сградата изглеждаше доста стара, изпод силно наклонения й покрив се подаваха дървени греди. Уайлд беше сигурна обаче, че всичко в нея щеше да е ултрамодерно и луксозно. С наближаването на края на изкачването пред погледа на жената се появиха ледена пързалка и кафене, които изглеждаха изключително пусти.
Гондолата спря. С престорена учтивост Стайкс покани Нина да напусне кабинката. Дори в станцията на лифта вятърът беше по-силен и по-студен, отколкото в селото, и пронизваше Уайлд въпреки палтото ѝ. Тя побърза към стъклените врати, които водеха към вътрешността на хотела.
Уордън я очакваше там, в просторното фоайе.
- Доктор Уайлд - поздрави я той. - Добре дошли. Толкова се радвам, че се съгласихте да дойдете.
Гласът на жената беше леден като времето навън.
- Нямах голям избор.
- Какво искате да кажете?
- Не се правете, че не знаете. - Нина размаха палеца си към Стайкс. - Вашето момче за всичко отвлече свекър ми и заплаши да го убие, ако не ви донеса статуетките.
- Моля? - Уордън хвърли изненадан поглед на наемника. - Истина ли е това?
- Нареди ми да ти доведа доктор Уайлд и фигурите - отговори Стайкс спокойно. - Просто използвах най-сигурния начин, за да се случат нещата бързо.
Устата на инвеститора се изкриви от гняв.
- Тя трябваше да дойде тук доброволно! - излая той. - Идиот! - Богаташът пренебрегна оскърбената физиономия на Стайкс и се обърна към Нина: - Доктор Уайлд, извинявам се за всичко това... и за моя гневен изблик. Уверявам ви, че нямах абсолютно никаква представа, че моят служител е превишил пълномощията си по този начин.
- Може би трябваше да послушате съвета ми и да го уволните - припомни му Нина.
Все още под пара, Уордън се обърна към Стайкс:
- Къде е той сега?
Англичанинът се овладя:
- Намира се в хотела, в пълна безопасност.
- Гост ли е, или затворник? - попита го Нина сурово.
- Увери се, че е първото - нареди Уордън. - Сега се разкарай от погледа ми!
Стайкс се изпъна, изграчи едно „Да, сър“ и заедно с двете си горили се насочи към близкия асансьор.
Уордън измърмори нещо не особено любезно по адрес на мъжете и се обърна към Нина:
- Искам да се извиня отново. Вие сте изключително важна за плана на Групата и искам напълно доброволно да се присъедините към нас. Надявам се глупостта на Стайкс да не ви е повлияла по негативен начин. Ще наредя вашият свекър да бъде освободен и напълно компенсиран за неудобствата и стреса, на които е бил подложен.
- Сигурна съм, че той ще оцени жеста ви - отговори Уайлд. Инвеститорът не успя да забележи тънкия ѝ сарказъм, но Нина не пропусна арогантността, която мъжът прояви, като си помисли, че тя ще работи с Групата независимо обстоятелствата. - Не мисля, че стореното от Стайкс ще окаже някакво влияние върху решението ми.
- Изключително много се радвам да чуя това. - Уордън отново остана глух за не особено добре прикрия намек. - В такъв случай, ако ми позволите, ще ви представя на Групата.
* * *
Еди наблюдаваше сградата през бинокъл, като с една ръка пазеше лещите от снежната виелица.
- Значи, това е хотелът? Липсва му само Джак Никълсън за уредник.661
Заедно с него имаше още осем мъже в бели камуфлажни униформи и балаклави на главите, намираха се на върха на един хребет, на разстояние малко по-малко от километър от „Блауспер“ и на няколко десетки метра над него. От тази дистанция и в това време сградата не беше нищо повече от силует в облачната долина, формата ѝ се различаваше по-скоро от носещите се от вътрешността й светлини, отколкото от очертанията ѝ.