Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Какво сте направил с вашия паспорт? — ме попита офицерът.
— Загубил съм го.
— Паспорт не се загубва.
— Загубва се, понеже съм го загубил.
— Не можете да пътувате по-нататък.
— Идвам от Рим и пътувам за Цариград. Трябва да предам едно писмо от кардинал Акуавива. Ето писмото с неговия печат с герб.
— Всичко, което мога да сторя за вас, е да заповядам да ви отведат при господин дьо Гаж.
Намерих прочутия пълководец прав сред своя генерален щаб. След като му изложих всичко, което вече бях казал на коменданта, помолих го да ме пусне да продължа пътуването си.
— Мога само да ви окажа милостта да ви арестувам, докато от Рим пристигне нов паспорт на ваше име. Само на един небрежен човек може да се случи да загуби паспорта си. Кардиналът ще извлече поука друг път да не поверява никакви поръчки на лекомислени хора.
След като написа писмото си до кардинала, за да получа нов паспорт, той заповяда да ме отведат в поста Санта Мария извън града. Първо ме заведоха обратно в гостоприемницата. Там написах писмото си, което изпратих на Негово Високопреосвещенство по един конник. Молех коленопреклонно кардинала да изпрати незабавно един паспорт във военното бюро в Пезаро. След това прегърнах Тереза, която беше неутешима поради това нещастие, помолих я да ме почака в Римини и я принудих да приеме сто цехина от мен. Тя искаше да остане в Пезаро, но аз се противопоставих. След като накарах да свалят куфарите ми, тя отпътува, а аз се оставих да ме заведат там, където генералът беше наредил. Болката на Тереза ме наскърби много. Тя беше почти задушена от усилието да сдържа сълзите си, когато се изтръгвах от прегръдките й. Не би тръгнала, ако не бях й обяснил, че не може да остане в Пезаро и че след десет дни ще бъда отново при нея, за да не я напусна никога. Но съдбата беше решила другояче.
В Санта Мария дежурният офицер разпореди да ме отведат веднага в караулната, където седнах върху куфара си. Той беше един мълчалив каталонец, който не ме удостои с внимание дори когато му казах, че имам пари и го помолих да ми изпрати някого да ми прислужва. Не получих нищо за ядене и трябваше да прекарам нощта върху малко слама сред каталонски войници. Това беше на втората нощ, която съдбата ми определяше да прекарам по такъв начин, след като преди това се бях наслаждавал на две очарователни вечери. Без съмнение, моя ангел покровител се забавляваше, като ме оставяше да си направя изводи от подобни сравнения. Във всеки случай, една такава школа оказва безпогрешно действие върху определени характери.
Ако искаш да затвориш устата на някой философ, когато ти казва, че в живота сборът на страданията бил по-голям от този на радостите, то само го попитай дали би искал да живее един живот, в който да няма нито едните, нито другите. Или няма да ти отговори, или ще започне да извърта. Защото, ако отговори отрицателно, то той обича живота такъв, какъвто е. А щом го обича, той го намира приятен. Как би могъл да бъде приятен, ако е непоносим? Ако обаче отговори на въпроса положително, той признава, че е глупак, тъй като тогава трябва да вижда удоволствие в равнодушието? Това е безсмислица.
Страданието е свързано неразривно с човешката природа. Ние никога не страдаме, без да съхраняваме надежда за облекчение. А надеждата е радост. Ако случайно някой страда без надежда за облекчение, то непогрешимото упование, че животът му някога ще свърши, ще бъде радост. Смъртта — най-лошото, което може да ни се случи, е сън от изтощение, през време на който ни утешават щастливи сънища или загубване на усета. Но когато се наслаждаваме, никога не ни смущава мисълта, че след радостта ще последва страдание. Радостта е винаги чиста, а страданието е винаги смекчено.
Приемам, драги читателю, че ти си на двадесет години и започваш да ставаш мъж, като обогатяваш ума си с познанията, които ще те направят полезно същество. Ректорът влиза и ти казва: „Давам ти тридесет години живот — това е решение на съдбата. Петнадесет следващи една след друга ще бъдат щастливи, другите петнадесет — нещастни. Предоставя ти се да избереш свободно, да започнеш, с която половина искаш.“
Признай, драги читателю, че ти не ще мислиш дълго, за да решиш, а ще започнеш с годините на страданието, защото ще чувствуваш, че надеждата за петнадесет радостни години ще ти даде нужната сила, за да понесеш годините на страдание. Можем дори да приемем, че очакването на едно осигурено щастие ще облекчи в известен смисъл страданието.