Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ами, Марша си е Марша — отвърна ми с триене на зъби, като истински як потребител на коката, — но децата са добре. — Потри още малко зъбите си. — Знаеш ли, много ми се ще да открия сметка на децата, ако не възразяваш. Някакъв фонд за следването им или нещо от тоя сорт. Какво ще кажеш?
— Разбира се. — И дай насам куалудите, шибано копеле мръсно! — Обади се на асистентката на Дани и тя ще уреди въпроса, нали, Дан?
— Абсолютно — рече Дани през зъби. Изражението на лицето му говореше: „Давай шибаните куалуди, иначе не отговарям за последствията!“
След петнайсет минути Алън най-после се раздели с куалудите. Извадих един и го огледах: идеално кръгъл, малко по-голям от монета от десет цента, с дебелина около половин сантиметър. Снежнобял… идеално чист… и с прекрасен гланц — видимо напомняне, че колкото и да прилича на аспирин „Байер“, не може да има по-малко общо с него. От едната страна с дебели букви беше изрязано „Лемън 714“. Обратната страна беше пресечена по диаметъра с тънка линия. Ръбовете по окръжността бяха скосени — запазена марка на фирмата.
— Съвсем истински са, Джордан — рече Алън. — В никакъв случай не вземай повече от едно. Много по-силни са от паладинките.
Обещах му да го послушам… и само след десет минути двамата с Дани бяхме на път за рая. Всеки от нас бе взел по едно от истинските истински хапчета и сега седяхме в спортния салон в сутерена, опасан с огледала от пода до тавана и пълен с най-новото оборудване от „Сайбекс“ и толкова щанги, гири, лежанки и стойки за клякане, че и Арнолд Шварценегер би завидял. Дани вървеше забързано по една от електрическите пътеки, а аз се „катерех“ по стеърмастера с такава скорост, сякаш самият агент Коулмън ми беше по петите.
— Нищо не задейства куалудите така яко, колкото упражненията, нали, Дани?
— Абсолютно си прав, да го еба! — възкликна Дани. — Всичко опира до метаболизма: колкото по-бързо, толкова по-добре. — Протегна ръка към порцеланова чаша със саке. — А това е направо гениално: горещо саке след истинска лемънка си е живо вдъхновение. Все едно плисваш бензин върху бушуващ огън.
Грабнах своята чаша и се пресегнах да се чукнем. И Дани се опита, но двете машини бяха на два метра една от друга, та нямаше начин да допрем питиетата.
— Е, желанието е важното — рече Дани.
— Заслужих си „отличен“ за старанието поне! — ухилих му се.
И както се бяхме налезили — двама пълни идиоти, — вдигнахме чашите за „наздраве“ и гаврътнахме сакето.
В този миг вратата се отвори и на прага цъфна Графинята от Бей Ридж в светлозеления си костюм за езда. Направи войнствена стъпка напред и зае поза: наклонена на една страна глава, ръце, прихванати под гърдите, и крака, кръстосани на глезените, с леко извит назад гръбнак. После присви подозрително очи и рече:
— Какво правите, бе, малоумници?
Опа-а-а! Неочаквано усложнение!
— Ти нали щеше да излизаш с Хоуп тая вечер? — попитах я с обвинителен тон.
— Аааа… аааа… пчихууу! — кихна моята амбициозна ездачка и наруши позата. — Алергията ми се влоши… та… аааа… аааа… пчихууу! — кихна повторно Графинята, — та се отказах.
— Наздраве, млада Графиньо! — рече Дани, използвайки галеното име на жена ми.
При което Графинята му отвърна:
— Още веднъж ми кажи „Графиньо“, и ще ти изсипя шибаното ти саке върху главата. — После се обърна към мен: — Слез за малко, трябва да си поговорим за нещо. — Врътна се на пета и се запъти към ъгловия диван в другия край на сутерена, точно срещу покрития корт за ракетбол, префасониран наскоро в изложбена зала за облекла, в тон с най-новата й амбиция — дизайнер на дрехи за бременни и млади майки.
С Дани послушно я последвахме.
— Усещаш ли вече нещо? — прошепнах му.
— Нищо — отвърна ми с шепот той.
А Графинята каза:
— Днес говорих с Хедър Голд и тя е на мнение, че сега е идеалното време Чандлър да започне да се занимава с езда. Така че смятам да й купя пони. — И кимна еднократно за емфаза. — Точно сега при тях има едно, което е адски сладко, а и никак не е скъпо.
— Колко? — попитах, сядайки редом с Графинята и чудейки се как Чандлър ще се учи язди, като още не е проходила.
— Само седемдесет хиляди долара! — отвърна усмихната Графинята. — Съвсем прилична цена, нали?
Добре, рекох си. Ако се навиеш да правим секс, докато съм надрусан с истинските истински, с най-голямо удоволствие ще ти купя прескъпото пони. Ограничих се обаче с думите: