Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Вярно, измамните сенки и слабото сияние на звездите могат да бъдат по-лоши от непрогледна тъмнина, когато трябва да се целиш, но Тави би предпочел пълния мрак на нощта, за да не се превърне самият той в мишена.
— От това, че се пулиш в прозореца, времето няма да тръгне по-бързо — отбеляза Ерен.
Тави се обърна от прозореца на стаята си в пансиона и хвърли много строг поглед на Ерен.
— Само казвам — каза Ерен и разпери ръце.
Тави въздъхна и тръгна към леглото си. Беше след полунощ и останалата част от къщата от няколко часа вече спеше. Арарис, напълно облечен, лежеше проснат на леглото и дремеше.
В стола си до вратата Ерен търпеливо шиеше една от вечерните маскировъчни дрехи, като иглата му се движеше плавно и монотонно.
Тави седна на леглото, извади меча си от ножницата и взе камък за точене. Навлажни го със слюнка и с бавни, концентрирани движения започна да го плъзга по острието.
Малко по-късно Арарис обърна глава, отвори едното си око и подхвърли на Тави:
— Спри, човече. Ако сега не е остър, вече няма за кога.
— Цялата тази критика не прави вечерта по-добра — изръмжа Тави.
Арарис се обърна към Ерен и каза:
— Не си хаби думите, сър Ерен. Той винаги е бил от онези, които не могат да си затворят устата, когато се притесняват от нещо. Обикновено това го вкарва от една беда в друга.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Ерен. — Веднъж в клас на последния изпит…
Тави отвратено въздъхна и се изправи.
— Ще отида да видя дали нашите дами нямат нужда от нещо — той пристъпи към вратата, игнорирайки усмивката на Ерен, и тръгна по коридора към съседната стая. Почука тихо и каза — Аз съм.
Исана, усмихната, отвори вратата.
— Влез, скъпи.
Тави отвърна на усмивката, надявайки се да скрие зад нея колко напрегнат се чувства.
— Благодаря.
В стаята Кайтай, облечена в тъмни и плътно прилепнали дрехи, седеше на пода с кръстосани крака и внимателно сгъваше тънко въже. Тя погледна Тави и също се усмихна.
— Чала. Време ли е да тръгваме?
— Още не — призна Тави.
— Тогава защо си тук? — попита тя.
Тави се нацупи.
— Ерен и Фейд не харесват дългия ми език.
Кайтай отпусна въжето и го погледна за секунда. После се обърна към Исана. Още един миг на тишина и двете едновременно започнаха…
Да хихикат.
Кайтай и Исана — неговата майка — хихикаха.
Той за миг примигна. После се намръщи още повече и попита:
— Какво?
Хихикането им премина в пристъпи на буен смях и Исана на практика падна върху леглото.
Тави почувства как става мрачен като облак.
— Днешната вечер не предразполага към шеги.
Те се задъхваха от смях и докато Тави ставаше все по-мрачен, на тях им стигаше само един поглед към него, за да избухнат в нов пристъп на веселие. Това продължи, докато Исана не притисна ръце към корема си и в очите й не се появиха сълзи. Тогава смехът започна да утихва.
— Радвам се, че на някой му е весело тази вечер — каза Тави. — Готово ли е всичко?
— Мисля, че да — отговори Исана, а гласът й все още малко трепереше.
— Всички компоненти на плана ти са готови, алеранецо — каза Кайтай, кимайки. — Но в цялата тази подготовка няма много смисъл.
— Да? — попита Тави. — Защо не?
— Защото всичко ще сработи не така, както очакваш — спокойно отговори Кайтай.
Тави намръщено я погледна.
— Ти видя плановете, постовете на охраната, защитните мерки. Ако мислиш, че това няма да сработи, защо не каза нищо вчера?
— Планът е добър — отвърна Кайтай, — взел си под внимание всичко.
— Тогава защо мислиш, че нещо ще се обърка?
— Защото винаги така става — усмихна му се Кайтай. — В това е същността на живота. Случва се нещо неочаквано. Нещо се случва не както трябва и планът трябва да бъде променен.
— Ако се случи нещо подобно — отвърна Тави, като леко подчерта първата дума, — тогава ще адаптираме плана си.
— Кажи ми повече — помоли Кайтай. — В твоите планове защо не казваш какво трябва да прави Варг?
Тави направи гримаса.