Отдел Убийства: Главният заподозрян

Оксана се примири почти веднага, пък и не се опита да съблазни Вадим, да го вкара в леглото си. Потисна в себе си всички мисли за него в деня, когато случайно се оказа пред него полугола и не забеляза в очите му ни най-малка искрица интерес. А сега всичко онова, което така грижливо бе крила и потискала, изскочи наяве. Тя се страхуваше, че след два дена ще я убият. И това моментално я направи свободна от всичко, в това число и от собственоръчно поставените забрани да мисли за Вадим.

— Извинявай, Ксюша — говореше Вадим и предпазливо я милваше по косата, — не мислех, че така ще го възприемеш. Нали това, което се опитваме да направим с теб, не е само за мен. И за теб е. Ако двамата имаме успех, ще бъдеш щастлива през целия си останал живот.

— Няма да съм щастлива — промърмори тя през сълзи.

— Защо?

— Няма да съм щастлива без теб — почти извика тя и зарида още по-горчиво.

Ръцете на Вадим, които я бяха прегърнали през раменете, трепнаха, той се отмести и се опита да погледне в обляното й със сълзи и зачервено лице.

— Ксюшенка, какво говориш? Защо говориш така?

— Защото това е истината. Аз те обичам. И не ми трябва никой освен теб. С никого няма да съм щастлива. Само с теб.

Вадим свали ръцете си от раменете й, стана и отиде до бара. Наля два пръста водка във водна чаша, сипа тоник и подаде питието на Оксана:

— Вземи, изпий го. Но на един дъх.

Момичето покорно изпи силния коктейл и остави чашата близо до дивана. Знаеше, че от сълзите лицето й е подпухнало и погрозняло, но й беше все едно, защото след два дена ще я убият и никой не може или не иска да й помогне. Вадим премести фотьойла по-близо до дивана, седна колкото се може по-близо до Оксана и внимателно хвана ръцете й.