Отдел Убийства: Главният заподозрян

ГЛАВА 16

Вадим се отнесе съчувствено към страховете й, но не можа да каже нищо обнадеждаващо за спешното издирване убийците на Марина Собликова с прякор Газелата и Андрей Коренев.

— Ксюша, едва ли ще мога да помогна по този въпрос — призна си честно той. — Нямам такива възможности. Разбира се, мога да ти дам съвет, но не съм сигурен, че ще се окаже полезен. Опитай се да си спомниш всичко, което знаеш за тази история, и го разкажи в милицията. Може информацията ти да е важна и да помогне за бързото намиране на престъпника. Но има смисъл само ако си сигурна, че убиецът не е свързан с издателството. Защото, ако го е изпратил някой от „Шерхан“, значи край на издателството. И всичките ни планове ще рухнат. Имаме нужда „Шерхан“ да процъфтява и забогатява, нали така? И нямаме никакъв интерес да обвиняваме неговите ръководители за извършеното престъпление.

— Господи, какво да правя? — Оксана почти плачеше. — Защо трябва така да се мъча! Не стига, че го търпя две години, не стига, че се правя на не знам каква в леглото, за да не го изпусна, а сега излиза, че той е готов да ме пожертва, защото не иска да плати парите. За него парите са по-скъпи от мен! Още никой не ме е унижавал така.

— Е, хайде, рожбо, недей така — успокояваше я Вадим. — Никой не те е унизил. Есипов е сигурен, че нищо не те заплашва, затова се държи така. Ако смяташе, че си в опасност, уверявам те, щеше да говори и да постъпи по съвсем друг начин.

— Пука ми за неговите мисли! — развика се Оксана. — И той е един мислител, Спиноза, Диоген. За мен е важно аз какво мисля. А аз мисля, че този престъпник ще се обади след два дена на Кирил, ще усети, че мирише на измама, и ще се залови с мен. А аз дори нямам охрана. Колко му е да се справи с мен, едно хлапе може да го направи.

— А за тоя мафиот — напомни Вадим. — Защо все пак вашата охрана го е пуснала?

— Защото той дойде с Вовчик, бодигарда на Есипов.

— Охо, каква била работата — замислено поклати глава Вадим. — Много любопитно.

— Какво му е любопитното? — изплака сърдито Оксана. — Есипов мисли само как да спечели повече пари, а да даде по-малко. Ти мислиш как да пипнеш издателството за себе си. А за мен мисли ли някой изобщо? Някой помисли ли, че ме е страх, че ми е зле, че ми е противно и трудно? За вас аз съм вещ, неодушевен предмет, инструмент, с помощта на който всеки постига своето. Какви мръсници сте всички…

Тя не издържа и заплака. В тези сълзи изведнъж се изля всичко, което се бе насъбирало толкова дълго, беше грижливо прикривано дълбоко в съзнанието й, без да намери как да излезе. Ненавистта и отвращението от Кирил, унижението от преструвките в сексуалните екзерсиси, страхът пред заплахата на невидимия, но толкова добре чут бандит. И още нещо. Тя не можеше повече да се заблуждава. Намери единствения мъж, до когото искаше да прекара живота си. Мъжа, заради когото с удоволствие би стояла вкъщи, би готвила супи борш и правила баници, би пекла месо, прахосмучила килимите, мила прозорците. Би раждала и отглеждала деца. Мъжа, когото желаеше отчаяно, трескаво, до спиране на дъха. Най-умния, най-решителния и същевременно спокоен и разсъдителен. И този мъж седеше сега пред нея на дивана и загрижено разсъждаваше за връзките на личния телохранител на генералния директор на издателство „Шерхан“ с престъпния свят. Повече от година грижливо криеше чувствата си към него, успя да се убеди, че просто й се струва, че Вадим е партньор в бизнеса и не трябва да мисли за него като за партньор в секса, а още по-малко в живота. Нейният Мъж още не е дошъл, те ще се срещнат и ще бъдат заедно, а Вадим трябва да го изхвърли от главата си. Тя подсъзнателно се държеше така, сякаш вижда у него само приятел и партньор, разхождаше се пред него по прозрачно бельо, приемаше го, както си е легнала в леглото, с една дума, демонстрираше по всякакъв начин, че ни най-малко не се стеснява, защото не вижда в него мъжа. А той, като гледаше стройното дългобедро голо тяло, нито веднъж не трепна, нито веднъж не показа, че това разкошно тяло поне мъничко го интересува. Разпитваше я с делови вид как правят любов с Есипов и й даваше съвети как да го прави правилно, за да не си намира други жени. Разсъбличаше я по бикини и я къпеше под душа и ръцете му не ставаха потни и горещи. И Оксана повярва твърдо, че Вадим просто не я харесва като жена. Не е по вкуса му. Нужна му е само за осъществяване на замислената операция с „Шерхан“.