В земята пламък се крие

— Защо да чакаме? Защо да не се присъединим? Какъв шанс за успех биха имали без нас?

Перду горчиво се изсмя.

— Фарр Сторрсен, никога няма да се промениш, за което съм благодарен. Нито можем да им помогнем, нито да им попречим. Нямат никакъв шанс за успех, освен ако боговете не са благосклонни към тях. От това, което виждам, божествата очевидно ги подкрепят — говореше като че напътстваше дете. — Нима Фарр Сторрсен е изгубил вяра?

— Мьолкбридж изгуби неща, по-важни от вяра — мрачно отвърна винкулчанинът. — Зли хора съсякоха невинността ни насред улицата.

Стела се вгледа по-внимателно в младия балканджия. Нещо очевидно го притесняваше — е, имаше много неща, които тормозеха всички им, призна тя, докато умът й за секунда се спря на останалите — но бе изгубил присъствието на духа, което тя бе виждала в дните и седмиците след смъртта на брат му.

Фарр се изправи, отмествайки недовършената си купичка настрана.

— От пристигането си в този вонлив град само търчим и се крием или просим аудиенции от хора, които би трябвало нас да молят за помощ. Омръзна ми от хора, които само ни пречат, преследват ни и ни затварят в опит да не ни позволят да им помогнем! Слушайте, зная, че ме смятате за луда глава. Може би има причина! Видях баща си накълцан. Видях брат си да се жертва за доброто на каузата ни. Нямам намерение да оставя смъртта им да изгуби смисъл, като отново бягам да се скрия. Или поемаме на юг в дирене на Стрелата на онзи откачен философ, или оставаме тук — ръката му се завъртя наоколо, посочвайки мазето.

— Но стражите ще узнаят къ…

Винкулчанинът не даде на Манум шанс да продължи.

— Значи занапред само ще бягаме? Обратно към Фирейнс, към селата и семействата? Или ще подирим място, където да се опълчим, където да пуснем корени, да бъдем отново фалтанци, пък макар и само до идването на кафявата армия?

— Подкрепям мнението ти — рече плешивият ескейнчанин. — Дълго мислих за това. Цялата история на Ескейн е бягство и криене. През последните десет години живях в страх, използвайки прикритието на мрака да пропълзя от една част на Ескейн до друга. Не ще бягам повече. Не ще се крия повече! Ще живея тук. Тук в сърцето на Фалта ще отстоявам своето фалтанство. Ще се издигна от пепелта на страха и ще устоя.

— Тук в Инструър ли имаш предвид или… — Манум отново бе прекъснат.

— Не, имам предвид точно тук. Насред това пепелище — той погледна към Фоилзи.

— Твърде съм стара да бягам и твърде едра да се крия — поде жената с усмивка. — Ако стражите се чувстват заплашени от една стара жена, то нека дойдат и се разправят публично със заплахата. Време е Инструър да узнае в какво се е превърнал. Старче, заставам до теб.