Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Тъй че ние ще направим…

Опушеното острие на дървено копие се насочи към Хо. Той се сепна, напълно изненадан, и изпусна кошницата си.

Почерпката го изгледа.

— Това е Хо.

— Влизай, Хо — обади се Печалния.

След като събра ябълките, Хо пристъпи, свърна покрай завоя и се намери в обиталището на двамата — съвършено голо. Печалния седеше на изсечен направо в скалата, застлан с парцали ръб и дялкаше с най-мъничкото острие, което Хо въобще бе виждал. Почерпката стоеше до входа с все още вдигнато копие. Хо бавно протегна ръка и докосна върха.

— Обгорено на огън.

Ъгълчето на устата на Почерпката се изви нагоре.

— Прав си. Отне ми цяла вечност да издялкам проклетото нещо. Няма да кажеш на никого, нали?

Хо също се усмихна.

— Няма, разбира се.

— Какво можем да направим за теб, Хо? — попита Печалния, без да надига глава от дялкането си.

Той протегна кошницата.

— Ябълки. Рядка проява на загриженост от страна на малазанците.

— Благодарим.

Почерпката се пресегна и взе кошницата, като държеше острието на копието на постоянна височина. Хо гледаше оръжието — виждаше за пръв път от… е, повече време, отколкото му се занимаваше да мисли. През ума му мина, че Ят и Сесин нямат оръжия. Поне той не знаеше да имат. Облиза устни и се замисли какво да каже, докато копието оставаше неподвижно срещу него.

— Да?

— От името на всички отново ви моля да не опитвате бягство. Това ще доведе до отплата. Ще прекъснат всички доставки на храна. Правили са го и преди.

Печалния спря да дялка и отпусна ръце.

— А аз отново питам, Хо… Както и да е, какво всъщност замисляте вие, маговете тук? Какво ви задържа тук?

Хо намокри устни и откри, че не може да издържи погледа на Печалния. Погледна настрани. Печалния въздъхна разочаровано.

— Виж сега, Хо. Ще опитам да предположа едно-друго. Какво ще кажеш?

Без да чака отговор, той продължи.

— Вие, проучвате отатарала, нали? Изследвате как обезсилва магията. Може би правите опити с него. Възползвали сте се от тази възможност да уредите истинско учебно заведение по въпроса как действа веществото, а може би дори и как да го преодолявате. Далеч ли съм от истината?

Хо погледна Печалния. Определено е нещо повече от това, което изглежда. Човекът бе по-близо и все пак много по-далеч от истината, отколкото би могъл да си представи. Все пак засега за него и за тях бе по-добре, че той ги подозира в изследване на отатарала. Тъй че Хо кимна.

— Да, нещо подобно.

— Чудесно. Сега, понеже споделяме най-големите си тайни и така нататък, ще ти съобщя нашата тайна. Можем да излезем оттук, когато си поискаме. Повярвай ми, можем. И можем да го направим така, че всички вие да дойдете с нас. Какво ще кажеш?