Изтръгнати от корен [bg]

— Несъмнено бих могъл да помоля за малко търпение — каза той с пламтящи очи. Изгледах го свирепо, но той ме погали нежно и ме докосна с пръсти; описваше дълги линии между бедрата ми и кръгове отгоре. Задаваше ми въпрос, чийто отговор не знаех, докато не го научех; изведнъж стиснах силно, изцедена и влажна върху ръцете му.

Отпуснах се назад върху възглавниците; вдигнах ръце към заплетената си коса, притиснах ги в потното си чело.

— О — възкликнах задъхано, — о-о…

— Ето — каза той самодоволно.

Седнах и го бутнах назад върху леглото. Хванах колана на панталоните му — той още беше с тях! — и казах: „Хулвад“. Те се стопиха отведнъж, а аз, аз захвърлих полите си. Саркан лежеше гол под мене, издължен и слаб, с внезапно присвити очи, притиснал ръце в хълбоците ми. Самодоволната усмивка беше изчезнала. Аз го възседнах.

— Саркан — казах аз, наслаждавайки се на дима и гърма от името му в устата си като на скъпа награда, а после се плъзнах върху него. Той стисна очи почти измъчено. Чувствах цялото си тяло прекрасно натежало, удоволствието продължаваше да се разлива в мен на широки вълни, като сдържана болка. Харесваше ми да го усещам дълбоко в себе си. Той дишаше тежко, на дълги пресекулки. Пръстите му се впиваха в хълбоците ми.

Аз го стисках за раменете и се поклащах отгоре.

— Саркан — повторих аз; завъртях името му върху езика си, изследвайки дългите му, тъмни ъгълчета, дълбоко скритите му тайни, а той стенеше безпомощно и се изтласкваше нагоре. Увих крака около кръста му, вкопчена в него, а той ме прегърна с ръка и ме събори върху леглото.

Лежах, сгушена в него, за да се поберем в тясното легло, и се опитвах да си поема дъх. Ръката му беше заровена в косата ми, на обърнатото му към тавана лице беше изписано объркване, като че ли не можеше да си спомни как точно се случи всичко. Ръцете и краката ми бяха натежали от сън, сякаш можех да ги повдигна само с макара и въже. Отпуснах се върху него и най-после попитах:

— Защо ни взимаше?

Пръстите му, които ровеха разсеяно в косата ми и оправяха заплетените възли, спряха. След миг той въздъхна под бузата ми.

— Всички сте свързани с долината, родени сте и сте израснали тук. Тя има власт над вас. Но това също е канал и мога да го използвам, за да отклоня част от силата на Леса.

Той вдигна ръка над главите ни, очертавайки фина дантела: скелет на картината в моята стая, карта на магичните линии, протичащи през долината. Проследяваха дългия, ярък път на Спиндъл и малките й притоци, извиращи от планината, а звездички бележеха Олшанка и всичките ни селца.